Определение № 929 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 733/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. А. Н. от гр. Варна, [жк], [адрес] против Определение № 13586 / 17.12.2024г по адм. дело № 1707 / 2024г по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо изх.№94-Н-198 от 30.07.2024г. на заместник-министъра на правосъдието. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Подателят оспорва изводите на съда за липса на процесуална легитимация да предявява претенция за нарушено право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Твърди, че е страна по ЧНД № 233/ 2023г по описа на Районен съд Поморие. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът заместник-министър на правосъдието в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, поради което моли да бъде потвърден. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение, в производство по реда на чл.197 от АПК, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Н. Н. против отказ, обективиран в писмо изх.№94-Н-198 от 30.07.2024г. на заместник-министъра на правосъдието, постановен по заявление с №РС-24-163 от 28.03.2024 г. за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че отказът е постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Обоснован е извод, че оспорващият не е сред изрично посочените в чл. 60а, ал. 2, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) субекти, които имат процесуална легитимация да претендират нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, както и че не е ангажирал доказателства за изложените в жалбата си твърдения за незаконосъобразност на оспорения отказ. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че Н. е подал заявление с вх. № РС-24-163 от 28.03.2024 г. чрез Инспектората към ВСС до министъра на правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Посочил е, че като страна по ЧНД № 233/2023 г. по описа на Районен съд Поморие е нарушено правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на производството. На 19.07.2024 г. състав на специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, определен по реда на чл. 60в, ал. 3 от ЗСВ, след разглеждане на заявлението и проверка на материалите по ЧНД № 2384/2023 г. по описа на РС Поморие, ЧНД № 233/2023 г. по описа на РС Бургас, както и по КЧНД №977/2023 г. по описа на ВКС, приел, че заявлението е недопустимо и не следва да бъде разгледано по същество по съображения, че в конкретния случай Н. не е от кръга на лицата по чл.60а, ал.2, т.2 вр. ал.1 от ЗСВ, които могат да подадат заявление и разглеждането му по реда на глава трета „а” от ЗСВ е недопустимо. С писмо изх.№94-Н-198 от 30.07.2024г. заместник-министърът на правосъдието е уведомил жалбоподателя, че подаденото заявление № РС-24-163 / 28.03.2024 г. е разгледано от Специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, факти и обстоятелства, но на основание чл. 60а, ал. 2, т. 2 вр. ал.1 от ЗСВ не подлежи на разглеждане реда на Глава трета „а” от ЗСВ, тъй като НЧД №2384/2023 г. по описа на РС Бургас и НЧД №233/2023 г. по описа на РС Поморие не представляват досъдебно или наказателно производство по смисъла на НПК, поради което заявителят няма качеството на страна по приключило наказателно производство, нито има качеството на обвиняем или пострадал по прекратено досъдебно производство. При тези фактически установявания в пълно съответствие с приложимата нормативна уредба съдът е отхвърлил жалбата на Н.. Съгласно нормата на чл. 60а, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗСВ, производствата по разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, се инициират от страни по приключени граждански, административни и наказателни производства или от обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. В случая Н. няма нито едно от тези качества. Участието му в производство по реда на чл.213, ал.4 и сл. от НПК не обосновава изискуемата легитимация от специалния ЗСВ. В производството по НЧД №233/2023 г. по описа на РС Поморие се разглежда жалбата на Н. против отказ на прокурора да се образува досъдебно производство по преписка № 3195/2023 г. на Районна прокуратура – Бургас, образувана по сигнал на заявителя. При проведения съдебен контрол отказът на прокурора е отменен и преписката е върната за изясняване на фактическата обстановка, но този резултат не предпоставя задължително образуване на досъдебно производство. Независимо, че в проведеното съдебно производство по НЧД №233/2023 г. по описа на РС Поморие Н. формално има качество „страна“ като подател на жалбата, това негово качество не е идентично със страна по приключило наказателно производство или прекратено досъдебно производство по смисъла на НПК. Следователно той не попада в кръга на изчерпателно изброените в закона субекти, които могат да претендират обезщетение за нарушено право на разглеждане и решаване на дело в разумен срок. Законосъобразно компетентният административен орган е отказал да разгледа по същество отправеното от Н. искане със заявление вх. № РС-24-163 от 28.03.2024 г. Като е стигнал до краен правен извод за неоснователност на жалбата срещу постановения отказ, съставът на Административен съд Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото частният жалбоподател, който е освободен само от заплащане на държавна такса, следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, вр. счл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По тези съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение