Определение № 3363 от 06.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2056/2023 г.

Производство по чл.248 ГПК. Образувано по молба вх.№ 12045 и вх.№ 11990 от 02.10.2023 г.на Д. Д. Д., чрез адвокат Р. Д. от АК-Варна, с искане за изменение на определение № 2709 от 27.09.2023 г. по гр.д.№ 2056/2023 г. на ВКС, IV г.о., с което не се допуска касационно обжалване по нейна жалба, по отношение на присъдените разноски по чл.38 ЗАдв. в тежест на молителката. От адвокат П. Л. е постъпило становище вх.№ 12396/10.10.2023 г. с доводи за неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е редовна и допустима, но с оглед данните по делото е неоснователна поради следното: В определението за недопускане на касационно обжалване по реда на чл.288 ГПК, настоящият състав е приел, че с оглед изхода на делото в касационното производство, искането за присъждане на възнаграждение на адвокат П. Л. от АК-София е основателно, съгласно приложения договор за защита и съдействие от 13.04.2023 г., при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. С молбата по чл.248, ал.1 ГПК, процесуалният представител на ищцата поддържа, че липсват надлежни доказателства ответната страна да е материално затруднено лице, поради което не следва да му бъде присъдено възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. за безплатна правна защита за изготвяне на писмен отговор по подадената касационна жалба. За да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., в полза на спечелилата правния спор страна следва да е оказана безплатна правна помощ и съдействие на някое от основанията по ал.1 на същата разпоредба, а насрещната страна в производството да е задължена да плати разноски. Предоставянето на адвокатска защита в някоя от хипотезите на чл.38, ал.1 ЗАдв. трябва да е предварително уговорено между адвоката и защитаваната страна и това да е доказано по делото чрез представянето на сключения договор за оказване на безплатна правна помощ на основанията по т.1-3 от същата разпоредба. В случая, по делото е представен договор за защита и съдействие от 13.04.2023 г., при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., а претенцията отговаря на посоченото в чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което обосновава извод за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение