Определение № 59 от 12.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 3030/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е молбата на Г. Я. Г. от [населено място] с вх. на ВКС № 7035/07.08.2019 г. за изменение на решение по чл.290 ГПК на състав на второ търговско отделение на ВКС № 94/ 18.07. 2019 г., по т.д. № 3030/ 18 г., в частта за присъденото, на основание чл.38, ал.2 ЗА, за всички съдебни инстанции адвокатско възнаграждение на АД ”Г. и партньори”. Съображенията на молителя са обосновани с изхода на делото в отделните съдебни инстанции и съответната уважена част на материалния интерес от предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ. В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната по молбата страна - ЗД ”БУЛ ИНС”АД, с редовно връчен препис от същата, не изразява становище. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна и съгласно задължителните разяснения в т.8 от ТР № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС, е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата по чл.248, ал.1 ГПК, е частично основателна. За производството пред СГС, на основание чл.38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на АД ”Г. и партньори” е определено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1753.92 лв. за осъществена по отношение на ищцата безплатна правна защита и съдействие по делото. Така присъденият от СГС размер адвокатско възнаграждение е бил съобразен с уважената част от 36 000 лева от предявената искова претенция по чл.432, ал.1 КЗ и с правилото на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в правноважимата й редакция. Ищцовата страна не е обжалвала първоинстанционния съдебен акт, нито е поискано изменението му в частта за деловодните разноски в срока по чл. 248, ал.1 ГПК. Следователно претендираната понастоящем сума за тази инстанция, като деловодни разноски, по своята същност се явява адвокатско възнаграждение по см. на чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ЗА, което следва да е съобразено с размера на присъденото обезщетение за обезвреда, т.е. с уважена част от исковата претенция на ищеца, като краен резултат, с фактическата и правна сложност на делото и с Наредба № 1 / 2004 г. на ВАС, в съответната й правноважима редакция. С оглед изложеното следва да се посочи още, че молителят, който в качеството си на правоприемник- законен наследник на починалата в хода на процеса ищца, не е направил разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение несъмнено няма право на разноски за същото по см. на чл.78, ал.1 ГПК. Поради това същият не е легитимиран самостоятелно да претендира за АД ”Г. и партньори”, представлявало праводателя му в производството пред СГС, дължимото на последното, като процесуалния представител на страната, адвокатско възнаграждение. Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е подадена чрез АД ”Г. и партньори”, подписана от упълномощен от дружеството адвокат, поради което настоящият съдебен състав приема същата за надлежно заявена. Впоследствие,с постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 1938/20.07.2018 г., с което въззивната жалба на ответника по спора ЗД ”БУЛ ИНС”АД, при обжалваем интерес от 26 000 лв., е частично уважена за разликата от 13 600 лв., отново е присъдено и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата на АД ”Г. и партньори”, чрез адв.С.С. и преупълномощения адв.Х., като пълномощник на ответната във въззивното производство страна. Прието е, че същото възлиза на сумата 749.72 лв., като с оглед изхода на спора в тази инстанция е намалено и присъденото от СГС адвокатско възнаграждение от 1753.92 лв. с ДДС, до сумата 1091.33 лв., от която 181.89 лв. е ДДС. Сезиран с молба по чл.248, ал.1 и сл. ГПК от правоприемника на починалата в хода на процеса ищца – б.ж. на [населено място] Д. Я., Софийски апелативен съд е приел същата за допустима, но неоснователна. Съображенията за оставянето й без уважение са обосновани с обжалваемия материален интерес от 26 000 лв., с постановения в тази инстанция краен правен резултат по делото - отхвърлена и уважена част на въззивната жалба - съответно за 13 600 лв. и за 12 400 лв., както и с установените в чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ(в правноважимата й редакция към датата на постановяване на въззивното съдебно решение -18. 07. 2018 г.) минимални размери на адвокатските възнаграждения, приложени и при определяне конкретното адвокатско възнаграждение на АД ”Г. и партньори” по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Сезиран с жалба от ищцовата страна, при обжалваем интерес от 13 600 лева, състав на второ търговско отделение на ВКС е постановил решение по чл.290 ГПК, с което в полза на увреденото лице, чийто правоприемник е настоящият молител Г. Я. Г. е присъдил допълнително сумата от 13 600 лв.. По този начин крайният общи размер на обезщетението за обезвреда възлиза на 36 000 лв., какъвто е и бил размерът обезщетение за неимуществени вреди, присъден от първоинстанционния съд. Съобразно изхода на делото в тази инстанция и направеното от ответника в касационното производство възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, обективирано в молба вх. на ВКС № 17173 / 08.10.18 г., счетено за основателно, ВКС е редуцирал заплатеното от настоящия молител възнаграждение от 1200 лв. с ДДС на АД ”Г. и партньори”,( при удостоверено плащане с договор за правна защита и съдействие № 316 от 31. 05. 2019 г. и пл.нареждане на „Общинска банка”АД от 03. 06. 2019 г.) до размера на сумата 1104 лв., с вкл. ДДС (920 лв.+184 лв.). В съобразителната част на постановеното решение съставът на касационната инстанция е посочил още, че към присъденото от Софийски апелативен съд адвокатско възнаграждение на АД ”Г. и партньори” от 749.72 лв. следва да се присъди и сумата, представляваща разлика до определения от въззивния съд, по правилото на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАС, пълен размер на адвокатското възнаграждение.Въпреки това погрешно вместо сумата 1310 лв., като база е отразил сумата по потвърдения съдебен акт на СГС от 1091.33 лв.,с вкл. ДДС. Тази грешка е намерила израз и в диспозитива на решението по чл.290 ГПК. Поради неправилно изчислен размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, до който съставът на ВКС е счел, че подлежи на редуциране по правилото на чл.78, ал.5 ГПК, заплатеният на АД ”Г. и партньори” адвокатски хонорар, - вместо сумата 1125.60 лв., с ДДС, за дължима е приета сумата от 1104 лв., с вкл. ДДС. Гореизложеното позволява да бъде обобщено, че постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 94 от 18.07.2019 г., по т.д.№ 3030 / 2018 г. на състав на второ търговско отделение подлежи на изменение в частта за деловодните разноски,като бъде допълнено, както следва: Тъй като констатираният пропуск на ВКС при постановяване на решение по реда на чл.290 ГПК се изразява в неприсъждане на АД ”Г. и партньори” на сумата 662.69 лв., която заедно със сумата по потвърденото първоинстанционно решение по гр.д.№ 10723 / 16 г. на СГС от 1091.33 лв.( от които 181.89 лв. е ДДС), формира пълния размер на определеното от СГС адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, възлизащо на 1753.92 лв., то тази сума от 662.69 лв.( шестстотин шестдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки) следва да бъде допълнително присъдена на АД ”Г. и партньори” за производството пред СГС. Така определеният общ размер адвокатско възнаграждение е съобразен с уважения размер на иска по чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД и неоспорван по реда на чл.248, ал.1 и сл. ГПК, изключва наличие на процесуална възможност за изменението му от ВКС, извън поправяне на посочения пропуск. За пълнота на изложеното следва също да се посочи, че в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата начинът на определяне размера на полагащото се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие от съда е само въз основа на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Тя налага и съобразяване незаявената от ищеца първоначалната цена на прекия иск по чл.432, ал.1 КЗ, респ. чл.226, ал.1 КЗ(отм.), която е произволна и в известен смисъл хипотетична, а реално присъдената като обезщетение на страната, явяващо се и материалният интерес по см. на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Отделно е, че нито разпоредбите на действащия ГПК и на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, нито тези на Закона за адвокатурата и на НМРАВ №1/2004 г. на ВАС позволяват определяне на материалния интерес на страната ,респ. на обжалваемия материален интерес и на обусловеното от него адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, да е по начина, изложен от молителя –чрез трансформиране на съотношение между уважената и отхвърлена част на исковата претенция в %. Затова и като лишен от основание в закона този метод на изчисление не се споделя от настоящия съдебен състав и не се подлага на подробно обсъждане. Обжалваемият интерес за единственият жалбоподател ЗД”Бул Инс” АД във въззивното производство е безспорно 26 000 лв. На база този материален интерес минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен от Софийски апелативен съд по правилото на чл.7, ал.2, т. 4 НМРАВ ( редакция в ДВ, бр.41/23.05.2017 г.), е в размер на 1310 лв., без ДДС. Обстоятелството, че на АД ”Г. и партньори”, с оглед отхвърлената част на въззивната жалба за сумата 12 400 лв., е присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ЗА в размер на 749.72 лв., обуславя правен извод, че при липса на предприето обжалване на постановеното по реда на чл.248, ал.1 ГПК определение № 3175 от 16.10.2018 г., по в. гр.д.№ 983/2018 г. на последното, за осъществената защита на страната пред Софийски апелативен съд, следва да се присъди допълнително сумата 480.57 лв. (четиристотин и осемдесет лева и петдесет и седем стотинки) Същата е формирана от разликата между определения от Софийски апелативен съд, при обжалваем интерес от 26 000 лв., минимален размер адвокатско възнаграждение от 1310 лв., което с изискуемия се вкл. ДДС от 262 лв., възлиза на 1572 лв., присъдената от въззивната инстанция сума от 749.72 лв. и присъдената от ВКС сума от 341.71 лв., съобразно постановения, по реда на чл.290 ГПК, краен правен резултат по спора. За касационното производство, с обжалваем за молителя интерес от 13 600 лв. на последния са присъдени сумите: 30.00 лв. заплатена държавна такса за касационното производство и 1104 лв., реално платено и редуцирано по правилото на чл.78, ал.5 ГПК, във вр. с чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба № 2/2004 г. на ВАС, адвокатско възнаграждение от 1200 лв., вкл. ДДС на АД ”Г. и партньори”. Наличието на допусната аритметична грешка от състава на ВКС при изчисляване минималния размер адвокатското възнаграждение по реда на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС, при която вместо 1125.60 лв.,с ДДС (830 лв. + 108 лв. + 187.60 лв. ДДС= 1125.60) е определена сума от 1104 лв.( 920 лв. + 184 лв.ДДС), обуславя допълнително присъждане на още 21.00 лв.(двадесет и един лева). В останалата част молбата по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.248, ал.1 и сл. ГПК