Решение № 5199 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и.д.председател на Българския институт по метрология (уточнение с молба от 14.04.2026г.), чрез адв. Коцева, против решение № 39581 от 27.11.2025 г. по адм. дело № 5472/2025 г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № 3/02.05.2025 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Д. Б. Н. е прекратено поради получена най- ниска възможна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Н. да бъде отхвърлена. Претендира присъждане и на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответницата Д. Б. Н. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител поради получена възможно най- ниска оценка за изпълнение на длъжността. С оглед спецификата на производството по оценяване съдът следва да извърши проверка относно законосъобразността на проведената атестационна процедура, в хода на която е формирана на възможно най- ниска оценка за изпълнение на длъжността. В случая, обратно на възприетия от състава на административния съд извод, настоящата инстанция приема, че оценяването на жалбоподателката, старши експерт в отдел „Оценяване на съответствието на средствата за измерване“ в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, е проведено в съответствие с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Атестирането обхваща периода 01.01.2024 г. - 31.12.2024 г. (чл. 6, ал. 1 от наредбата) и в съответствие с чл. 8, ал. 1 от наредбата е проведено на три етапа, включващи изготвяне на работен план в началото на периода, междинна среща и заключителна среща с определяне на годишна оценка за изпълнението. Оценяването е извършено съобразно условията на чл. 9, чл.10, чл.11, чл.12 и чл.13 от наредбата. Работният план е съгласуван с жалбоподателката и е съставен съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1и ал. 2 и при спазване на условията по чл. 10 и чл. 11 от наредбата. Следователно работният план е изготвен съгласно нормативните изисквания, а доводите на касационната жалбоподателка в обратен смисъл са неоснователни. Междинната среща е проведена в посочения в чл. 12, ал. 1 от наредбата период и на нея е извършен преглед на изпълнението с оглед постигане на целите и на задълженията по длъжностна характеристика, оценени са и показаните компетентности от служителката, като е констатирано, че изпълнението на служебните задължения е незадоволително. Резултатите са отразени във формуляр и са подписани от служителя и от оценяващия ръководител. Годишна оценка за изпълнение на длъжността е формирана съобразно изискванията на чл. 16 от наредбата и отразява изпълнението на длъжността съобразно степента на постигане на целите и показаните от служителя компетентности въз основа на критериите в приложение 1 към чл. 15, ал. 1 от наредбата за служители, заемащи експертни длъжности с контролни и/ или аналитични функции (длъжността, заемана от жалбоподателя е с длъжностно ниво 9, експертно ниво 5 по Класификатора на длъжностите в администрацията). Оценката е извършена въз основа на конкретни факти и е писмено мотивирана съгласно чл. 18, ал. 1 от наредбата. Посочено е, че възложената на служителката работа по три заявления за периода на оценяване не съответства на изискванията за съдържание и качество, което е наложило същите задачи да се изпълнят от друг служител. Установено е също, че Н. не познава техническите и метрологични характеристики на измервателните системи, за които следва да назначава изпитвания и да изготвя становища, не познава нормативната база и не участва в организираните обучения за повишаване на компетентността. При тези констатации, на служителката е поставена оценка по чл. 16, ал. 4 НУРОИСДА „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“. След възражение на Н., годишна оценка е разгледана от контролиращия ръководител по реда на чл. 24 от наредбата. След анализ на служебната дейност на оценявания държавен служител за периода на оценяване и в съответствие с правомощията си по чл. 24, ал. 2 НУРОИСДА контролиращият ръководител поставя на Н. оценка „неприемливо изпълнение“. Оценката е мотивира подробно с неизпълнение на всяка от задачите от работния план за периода на оценяване и констатирано незадоволително ниво на показаните от служителката аналитична, комуникативна и професионална компетентност при изпълнение на задълженията и отговорностите по длъжностна характеристика. Оценката, която е най- ниската за изпълнение на длъжността, е отразена в съответния формуляр за корекция на годишната оценка съгласно приложение № 5 от наредбата, подписан от контролиращия ръководител (чл. 24, ал. 2 НУРОИСДА). Изложеното налага заключението, че процедурата по оценяване на служителката е изпълнена и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща годишна оценка, която е най- ниската за изпълнение. Поради това обратно на направения от състава на административния съд извод следва да се приеме, че предпоставките на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл са осъществени и е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение на Н. при условията на цитирания текст. Възражението, че годишната оценка на контролиращия ръководител е необоснована, тъй като не са установени нови факти, настъпили след оценката на оценяващия ръководител, които да доведат до промяната на дадената от последния годишна оценка, е неоснователно. В случая поставената от контролиращия ръководител най- ниска оценка за изпълнение не се основава на нови обстоятелства, а на цялостен анализ на дейността на служителката за периода на оценяване. Отчетено е неизпълнение на всички задачи от работния план за периода, сериозни пропуски в цялостната служебна дейност като непознаване на нормативната база и спецификата на възложените задължения като „старши експерт“ в отдел „Оценяване на съответствието на средствата за измерване“ на главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, както и незадоволително изпълнение на поставените професионални задачи. Преценени в съвкупност, направените констатации формират оценка по чл. 16, т. 5 от наредбата – „неприемливо изпълнение“, тъй като е установено, че преобладаващата част от задълженията не са изпълнени на нивото на изискванията за обем, качество и срокове, както и несъответствие на преобладаващата част от показаните знания, компетентности и умения с критериите по приложение № 1 от наредбата. Съображенията, че изводите на контролиращия ръководител за неприемливо изпълнение са направени, независимо че някои от задачите по работния план не са извършени от служителката по здравословни причини, довели до продължително отсъствие от работа, не могат да бъдат споделени. Съгласно чл. 76, ал. 3 ЗДСл и чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от наредбата изпълнението на длъжността включва времето, което действително е отработено от служителя, като на оценяване подлежи всеки служител, който има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година. Следователно за периода на оценяване Н. е работила повече от шест месеца през съответната календарна година и оценката за изпълнение е въз основа на действително отработеното време. Освен това, както вече се посочи, оценката „неприемливо изпълнение“ по чл. 16, т. 5 от наредбата не е поставена за неизпълнение само на някои от задачите по работния план, а след като е установено, че преобладаващата част от задълженията не са осъществени на нивото на изискванията за обем, качество и срокове, както и че показаните от служителя знания, компетентности и умения не съответстват на критериите, поставени с наредбата. Доводът, че поставената годишна оценка не отразява изпълнението за целия период на оценяване с оглед констатациите на междинната среща, също е неоснователен. Изводите на несъответствие на изпълнението на служителката с изискванията за обем и качество се съдържат в констатациите от проведената на 18.07.2024г. междинна среща, на която изрично е посочено, че извършеното от Н. по 2 бр. заявления, независимо че е в срок, не удовлетворява критериите за качество и пълнота, което е наложило същите задачи да бъдат поставени на друг служител, а възложената допълнително работа, е изпълнена по начин, който не позволява предложеното от Н. да бъде използвано при изготвяне на крайните документи. Тези констатации се повторени и в годишната оценка на оценяващия ръководител, въпреки че е поставена оценка „изпълнението отговаря не напълно на изискванията“. Следователно най- ниска оценка за изпълнение, дадена от контролиращия ръководител, отразява показаните от държавния служител изпълнение на служебната дейност, професионална подготовка и компетентност за целия период на оценяване. Обстоятелството, че през м. февруари 2024 г. Н. е повишена в ранг, не дава основание за различен извод и не опорочава поставената годишна оценка. Както се установява от текста на заповед № 71/ 26.02.2024г., по- високият ранг е определен на база оценките за изпълнение за предходните три години и няма връзка с обсъждания в настоящото производство период на оценяване. Освен това съгласно чл. 2 от наредбата оценяването на изпълнението на длъжността от служителите в държавната администрация се извършва ежегодно въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Следователно изпълнението на служебните задължения и професионалната компетентност подлежат на ежегодна проверка, поради което е възможно при показани незадоволителни резултати на съответния календарен период, служителят да получи по- ниска оценка за изпълнение от тази за предходните години. Заключението на решаващия съд за несъответствие на оспорената заповед с целта на закона, също е незаконосъобразно. Изложените в този смисъл съображения са в противоречие с останалите мотиви и не се обосновават от събраните доказателства, които не сочат, че отсъствието на Н. от работа е продължило повече от шест месеца. Твърдения и доказателства, че служителката не е подлежала на оценяване за 2024г., не са изложени в хода на делото, а освен това нарушението на изискванията на чл. 76, ал. 3 ЗДСл би опорочило изначално процедурата и поставената годишна оценка, без да е необходимо същата да се обсъжда, каквито констатации от страна административния съд не са направени. Следователно изводът, че в нарушение на целта на закона годишната оценка на Н. е „базирана на „дългосрочен болничен и е използвана самоцелно“, не се подкрепя от доказателствата. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че обжалваното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, посочени в касационната жалба. Съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Н. против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски пред двете инстанции, ответницата по касационната жалба следва да заплати на Българския институт по метрология сумата 1569.67 евро за двете инстанции, включващи 35,79 евро държавна такса за касационното производство и 1533, 88 евро възнаграждение за адвокат общо за двете инстанции. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,