Определение № 13222 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12203/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Община Пирдоп срещу Определение №1987 от 05.11.2025 г. по адм. дело №1231/2025 г. на Административен съд – София област, с което е отхвърлено искането на Общината за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение №216 от 22.10.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. (ОПОС), с което й е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор №Д-82 от 18.07.2022 г., с изпълнител "СА.И.Е“ ЕООД. Частният жалбоподател сочи, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства, тъй като чл. 166 АПК се прилага при възникване на нови обстоятелства, но след като постановеното разпореждане за допускане на предварително изпълнение е влязло в сила (не е обжалвано по чл. 60, ал. 4 АПК или е оставено в сила като законосъобразно). Намира, че изпълнението на акта ще доведе до значителна и трудно поправима вреда за Общината. Сочи други актове на ръководителя на УО на ОПОС, които са били отменени от съда и които, според жалбоподателя, имат отношение към спиране изпълнението на процесния административен акт. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на оспорвания административен акт. Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020 г. изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор и моли съда да остави в сила оспореното определение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на Общината за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение №216 от 22.10.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС. За да постанови този резултат съдът е приел, че в трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. В този смисъл, първоинстанционният съд е посочил, че значителна вреда би могла да възникне, но като вторична последица от налагане на финансова корекция, като тя винаги следва да е обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства, каквито в случая не са налице. Обстоятелството, че корекцията е в голям размер, а общината е малка, съдът е приел, че не представлява ново обстоятелство по смисъла на закона. Определението е правилно. Следва да се обърне внимание, че с административния акт, чието предварително изпълнение се иска да бъде спряно, е определена, а не е наложена финансова корекция, както неправилно приема първоинстанционният съд. Финансовата корекция е административна мярка, а не административна санкция. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт независимо дали е допуснато по силата на закона, или по разпореждане на компетентния административен орган, винаги оказва въздействие върху правната сфера на адресата, поради факта, че придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Изпълнението на акт, който не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие същият бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съда да спре предварителното изпълнение. В процесния случай предварителното изпълнение на индивидуалния административен акт е допуснато по силата на закон, с оглед разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Предпоставката, при която съдът може да спре предварителното изпълнение, е възможността то да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, но тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на лицето, което иска спирането. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само в тесен смисъл. По смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК вредата може да бъде причинена само от нови обстоятелства, в резултат на които предварителното изпълнение на акта би могло да причини на адресата значителна или трудно поправима вреда. В процесния случай Община Пирдоп твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради това, че е малка община, а определената финансова корекция е в голям размер. Това значи, че Общината се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Това прави извода на съда за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение правилен. На следващо място в сезиращото съда искане липсва както конкретика, така и доказателства относно съдържанието на твърдените вреди по основание и размер Позоваването на други отменени административни актове е неотносимо към предмета на настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение