Определение № 7 от 06.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2884/2019 г.

Производството е по чл.122 ГПК. С определение №3998 от 03.12.2019г., постановено по ч.гр.д.№4628/2019г. Апелативен съд София повдига пред Върховен касационен съд спор за подсъдност между Апелативен съд София и Софийски градски съд за определяне на компетентния съд, който да разгледа искането на „Агрогрийн трейдинг“ ЕООД, [населено място] за замяна на обезпечителната мярка, допусната с определение №3120/30.09.2019г. по ч.гр.д.№4628/2019г. по описа на САС. Върховен касационен съд намира, че компетентен да се произнесе по искането е Софийски градски съд по следните съображения: Обезпечителното производство е образувано по реда на чл.390 и сл. ГПК по молба от „Агрогрийн трейдинг“ ЕООД, [населено място] с искане за допускане обезпечение на бъдещи искове срещу „Мили 100“ ЕООД чрез запор на вземания по банкови сметки на ответника. С определение №20558 от 09.09.2019г. СГС, ГО, ІІ-г състав оставя без уважение молбата по чл.390 ГПК, като това определение е отменено с определение №3120 от 30.09.2019г. по ч.гр.д.№4628/2019г. на САС. С въззивното определение е допуснато обезпечение на бъдещия иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, който ще бъде предявен от „Агрогрийн трейдинг“ ЕООД, [населено място] срещу „Мили 100“ ЕООД, [населено място] за сумата 109 656.30 лева чрез запор върху банковите сметки на ответното дружество в посочените банки. С молба вх.№20638/14.11.2019г. обезпеченият кредитор „Агрогрийн трейдинг“ ЕООД иска замяна на наложените обезпечителни мерки с други, като молбата е изпратена от САС на СГГ по компетентност. С разпореждане от 21.11.2019г. СГС връща делото на САС с мотив, че обезпечението е допуснато от САС. С определение от 03.12.2019г. САС повдига спор за подсъдност. В настоящия случай обезпечителното производство по чл.390 и сл. ГПК е образувано и се е развило пред родово компетентния Софийски градски съд, който като първоинстанционен съд е компетентен да се произнесе и по обусловеното искане на обезпечения кредитор за замяна на обезпечението по чл.398 ГПК. Упражненият инстанционен контрол и обстоятелството, че първоинстанционното определение по чл.390 ГПК е отменено от въззивния съд, не води до промяна във функционалната компетентност на първоинстанционния съдебен състав да се произнася по допълнителните искания в обезпечителното производство за замяна на обезпечението /чл.398/, за отмяна на обезпечението /чл.402/ и за освобождаване на представената гаранция /чл.403 ГПК/. Само в хипотезата на подадена молба за допускане на обезпечение в хода на въззивното производство /чл.389 ГПК/, когато компетентен да се произнесе като първа инстанция е въззивният съд, той би бил компетентен да разгледа и останалите обусловени искания във висящото обезпечително производство. Воден от горното, съдът