Решение № 6683 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9761/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Плевен, чрез юрисконсулт Фердинандова, срещу решение № 2505 от 30.07.2025 г., постановено по адм. дело № 895/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен в частта му, с която е уважен предявеният срещу дирекцията иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както и в частта за присъдените разноски. С доводи за неговата неправилност в обжалваната част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли и в тази му част. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Г. П. Г., чрез адвокат Цонев, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока от надлежни страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. С решението си в обжалваната му част Административен съд - Плевен е уважил предявения от Г. П. Г. срещу ОД на МВР Плевен иск, основан на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началник група към ОДМВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, отменена с влязло в сила съдебно решение, за сума в размер на 2799 лева, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен до пълния му предявен размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан, като ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати на ищеца разноски в общ размер от 1 564 лв., а Г. П. Г. е осъден да заплати на ответника сумата от 431 лв. юрисконсултско възнаграждение. За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Плевен, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е доказан по основание, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Налице е отменена като незаконосъобразна, с влязло в сила решение, заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), издадена от началник група към ОД на МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, с която на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съдът е приел, че в резултат на наложената ПАМ Г. П. Г. е бил лишен от възможността да управлява което и да било МПС, включително и лично притежаваните МПС за транспорт и земеделска техника за обработка на земята, от което за него са настъпили неимуществени вреди, обосновани като страх и притеснение, че ще бъде в невъзможност да изпълни поети задължение по сключени договори за наем и аренда на земеделска земя. Налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилите вреди. След подробно обсъждане на понятието „справедливост“ при определяне размера на неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и преценявайки обективните критерии за характера и степента на увреждане, начина и обстоятелствата, при които е осъществено увреждането, последиците от него, продължителността и интензитета на търпене на вредите, АС – Плевен е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на сума в размер на 2 799 лв. Съдебното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо, но частично неправилно. Обоснован е изводът на съда, че по делото са доказани всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е отменена с влязло в сила съдебно решение поради материалната й незаконосъобразност ЗППАМ - отнемане на СУМПС; от неправомерното лишаване от правото да управлява МПС за ищеца реално са настъпили неимуществени вреди, като същите се в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед за налагане на ПАМ. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. От представената справка за нарушител/водач за лицето Г. П. Г. се установява, че на 16.05.2024 г. е възстановено отнетото СУМПС със ЗППАМ № 23-0938-000082/09.02.2024 г., поради което ищецът е претърпял неимуществени вреди от вида на твърдените от него, вследствие на незаконосъобразното отнемане на СУМПС за периода от 09.02.2024 г. до отмяната на заповед на 28.05.2024 г. По отношение на останалите претендирани вреди, не се доказва по категоричен начин наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираните вреди и издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Законът не установява критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. В случая с оглед естеството и характера на причинените на ищеца страдания, с оглед конкретните обстоятелства на които се основават, от отменен като незаконосъобразен административен акт, настоящата инстанция счита, че с обжалваното решение съдът е определил обезщетението в завишен размер. Действието на отменения акт е във времеви период по малко от 4 месеца. Невъзможността да се изпълнят поети задължения към трети лица, чрез изпълнение на дейности именно в периода, в който ищецът е лишен от правото да управлява превозни средства, на които обстоятелства основава възникнал стрес и напрежение не се установява по делото. Отделно от това, както правилно е прието от първоинстанционния съд в рамките на този период, при извършена от ищеца преценка от необходимост от извършване на такива дейности ищецът е сключил трудов договор с трето лице. При установеното от свидетелските показания негативно въздействие върху ищеца, произтичащо от отменения акт в изключително кратък период от време, при съобразяване твърдени за причинени на ищеца страдания от обстоятелства, неотносими към отменения административен акт, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение със сума в размер от 800 лева отговаря на изискванията на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер предявеният иск се явява основателен и доказан. С оглед гореизложеното, решението в частта му, с която е в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на Г. П. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер над 800 лв. до присъдения размер от 2 799 лв. се явява неправилно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният иск и в тази му част. В останалата обжалвана част, като правилно, решението следва да бъде оставено в сила. Неправилно е решението и в частта му, с която е осъдена ОД на МВР – Плевен да заплати разноски на ищеца в размер на 1300 лева за експертиза по делото. Тези разноски са направени във връзка с предявеният иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, който иск е отхвърлен изцяло, при което съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 изр. първо ЗОДОВ не се дължат от ответника. Неоснователно е твърдяното от касационния жалбоподател за прекомерност на договореното и заплатено адвокатското възнаграждение, тъй като съответства на неговата фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Съобразно уважената част от иска дължимият се размер пред първата инстанция е в размер на 72 лева при приложението на чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ. Ето защо решението следва да бъде отменено и в частта му, с която е осъдена ОД на МВР Плевен да заплати на ищеца разноски по делото над сумата от 82 лева до присъдените такива в размер на 1564 лева. При приложението на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е определено дължимото се на касационния жалбоподател юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд. При този изход на спора пред настоящата инстанция на касационния жалбоподател, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 67 евро, а на ответника сума в размер на 219.35 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.09.2025 г.. С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение