Определение № 50200 от 07.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1062/2021 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба, вх.№ 6497/01.08.2022г., от адв.П.К., като пълномощник на И. М. Т., с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените в полза на насрещната страна ЗД „Бул инс" АД разноски за адвокатско възнаграждение с искане за намаляването им. Не е постъпил в срок писмен отговор от ЗД „Бул инс" АД. Съставът на I т.о., при изпълнение на правомощията в производството по чл.248 ГПК, въз основа на поддържаното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, с правно основание чл.248 ГПК, е допустима, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна и е изпълнена процедурата по чл.248, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съдебната практика на ВКС (определение № 670 по ч.гр.д.№ 3982/14г., IV г.о. и др.) приема, че при осъществяване на отговорността за разноски по чл.78, ал.4 ГПК ищецът не може да се освободи от цялото или част от задължението за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение.Отговорността за разноски на ищеца може само да бъде намалена по реда на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от ответника възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.Фактическата и правна сложност на делото се преценяват с оглед на въведените в спора факти и изложените въз основа на тях правни твърдения, а не с оглед конкретно извършените от страните процесуални действия, които, като правно съдържание, са различни от фактическата и правна сложност на делото. Съдебната практика на ВКС (определение № 28/21.0.2022г. по ч.т.д.№ 2347/21г., определение № 109/15.03.2022г. по ч.т.д.№ 302/22г., II т.о. и др.) последователно приема, че при намаляване на отговорността за разноски по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът е обвързан от предвидените в Наредба № 1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. В случая липсва основание въз основа на конкретните обстоятелства по делото ищецът да бъде освободен от отговорността за разноски -изцяло или частично. Направените от ответното дружество по делото разноски за адвокатско възнаграждение са в рамките на минималното по Наредба № 1/2004г., определено на осн. чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004г. на ВАС, с който минимален размер съдът е обвързан. Действителният обем на предоставената пред три съдебни инстанции адвокатска защита на ответното дружество, преценен във връзка с фактическата и правна сложност на делото, не позволява да се направи извод, че разноските за адвокатско възнаграждение ЗД „Бул инс" АД, които са в размер на 2436 лв. пред първата инстанция, 2520лв. във въззивното производство и 2520лв. в касационното производство са прекомерни по смисъла чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което липсват основания да бъдат намалявани.Присъдените с решението разноски в общ размер 10 026лв. включват не само разноски за адвокатско възнаграждение, но и подробно посочените в мотивите на решението разноски за ДТ и за депозити за експертизи. Поради изложеното, молбата за изменение на решението се оставя без уважение. Мотивиран от това, съставът на ВКС: