Решение № 5966 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12378/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса(РЗОК) гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, против решение № 4284/03.11.2025г., постановено по адм.дело № 155/2025г. по описа на Административен съд(АС) – Стара Загора, с което по жалбата на „МБАЛ ТРАКИЯ“ ЕООД ЕИК 123764037, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, е отменена Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-1863 от 04.12.2024г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Стара Загора, като незаконосъобразна. С касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на оспореното решение. Иска се да бъде отменено определение № 1843/07.05.2025г., с което е възстановен срокът за оспорване на жалбоподателя в първата инстанция, като се навеждат съображения, че не са били налице предпоставките по чл.161 ГПК за възстановяване на срока за оспорване на административния акт. Посочва, че след отмяна на това определение, следва да се обезсили решението като постановено по просрочена жалба. Алтернативно, навежда съображения за неправилност на решението като постановено в противоречие със закона и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Моли за отмяна на решението, ведно с произтичащите от това законови последици. Претендира направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – „МБАЛ Тракия“ ЕООД, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли да му бъдат присъдени разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, е основателна. С Определение № 1843 от 07.05.2025г. по адм.д. 155/2025г. на АС-Стара Загора, в производство по чл.64-чл.66 от ГПК, вр. с чл.144 и чл.161 от АПК, съдът е възстановил по молба на „МБАЛ Тракия“ ЕООД срока за съдебно обжалване на Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-1863 от 04.12.2024г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Стара Загора. Приел е наличие на внезапно настъпили извънредни обстоятелства по смисъла на чл.161 АПК, възпрепятствали постъпването в съда на подадената от дружеството жалба. Като такова обстоятелство е прието удостовереното от Ръководител отдел „ИДП“ в „ИН ТАЙМ“ ООД, че куриерската пратка с товарителница № 302128008 с подател „МБАЛ ТРАКИЯ“ ЕООД е била унищожена при ежедневни товаро-разтоварни дейности в склада на офис – Стара Загора. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящият състав на Върховния административен съд намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и незаконосъобразни. Съгласно чл.161, ал.1 АПК, страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да иска възстановяването му, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията за пропускане на срока. Определението, с което искането се отхвърля, може да се обжалва с частна жалба, а това с което се уважава се обжалва заедно с решението. Основание за възстановяване на срока в първата хипотеза може да бъде само уважителна причина, препятстваща извършването на действието в предвидения от закона срок. Особените непредвидени обстоятелства са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. По делото е установено, че Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-1863 от 04.12.2024г., е връчена на дружеството на 05.12.2024г., като 14-дневният срок за съдебно оспорване на акта е изтекъл на 19.12.2024 г. Към молбата по чл.161 АПК е приложено копие от товарителница № 302128008 от 18.12.2024г., 16,30ч, на куриерска фирма „ИН ТАЙМ“ ООД, с посочен подател „МБАЛ Тракия“ ЕООД и получател АС – Стара Загора, а като вид пратка е посочено „писмо“, за сметка на трета страна -„Металик“ АД и вид на услугата - „Стандарт експрес“. В товарителницата не е посочено име на лицето, предало пратката, както и съдържанието на същата. Съдът, кредитирайки показанията на св. Х. К., е приел, че пратката, за която е оформена товарителницата, е съдържала именно жалбата срещу процесната покана. Стигнал е до извод, че конкретната пратка е унищожена, кредитирайки показанията на свидетеля, който бил разбрал, че новоназначен куриер(след средата на м.декември 2024г.) на куриерската фирма изгубил цял кашон с пратки, както и предвид удостоверението от 19.03.2025г., издадено от ръководител отдел ИДП на куриерската фирма. В това удостоверение е посочено, че в резултат на вътрешно разследване и проверка е установено, че пратката е унищожена при ежедневните товаро – разтоварни дейности в склада на Бюро- Стара Загора. Административният съд необосновано е приел, че пратката за която е изготвена товарителницата с № 302128008 от 18.12.2024г., 16,30ч, е съдържала именно жалба на „МБАЛ ТРАКИЯ“ ЕООД срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-02-1863 от 04.12.2024г. Приетите от съда доказателства, в т.ч. и свидетелски показания, не доказват, че пратката е съдържала жалбата срещу процесната покана. Съгласно Общите условия на договора с потребителите на куриерски услуги, предоставени от „ИН ТАЙМ“ ООД( достъпни на интернет страницата на куриерската фирма), пратката се предава на оператора задължително с попълнени от потребителя транспортни документи – товарителница, като в чл.31, ал.2 са посочени минимално необходимите данни, които се обявяват от потребителя, а съгласно т.4 това са – видът на пратката и съдържанието. Отговорността за точността и пълнотата на данните, вписани в транспортния документ, придружаващ пратката, е на потребителя – в случая това е „МБАЛ Тракия“ ЕООД. В процесната товарителница е посочен вида на пратката – писмо, но не и нейното съдържание, поради което не може да се приеме за безспорно, че пратката е съдържала конкретната жалба. Това не се доказва и от показанията на разпитания свидетел, които не съдържат конкретика за акта, срещу който е била подадена жалба. След като не се доказва, че пратката е съдържала процесната жалба, то ирелевантни са изводите на съда за нейното унищожаване, което според настоящия съд също не е доказано по безспорен начин. Свидетелят говори за кашон загубени пратки, а служебното лице от куриерската фирма в удостоверението сочи за унищожена пратка в склада на фирмата при товаро-разтоварни дейности, без да се конкретизира на коя дата се е случило това събитие, както и не се твърди да е бил изготвен протокол с оглед ангажиране на отговорност съгласно общите условия. Върховният административен съд многократно е посочвал в своята съдебна практика, че особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона са само обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока за обжалване, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. След като не се установява, че пратката с товарителница № 302128008 е относима към процесната жалба, то обстоятелствата по спора не осъществяват фактическия състав от хипотеза на чл. 161, ал.1 АПК, поради което възстановяването на срока за обжалване е неправилно, като определението на съда следва да бъде отменено. Срокът за обжалване на административния акт е изтекъл преди подаване на жалбата, поради което същата е просрочена и недопустима. Като е разгледал по същество просрочена жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт - решение № 4284/03.11.2025г., постановено по адм.дело № 155/2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора, който подлежи на обезсилване. Наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване, изисква прекратяване на съдебното производство. Предвид изхода на спора, в тежест на търговското дружество следва да бъдат възложени заявените от касатора разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на по 200,00 лева за всяка съдебна инстанция или общо 400,00 лева за цялото съдебно производство. Дължима е и внесената по касационната жалба държавна такса от 200,00 лева, или общо разноските възлизат на 600 лева, съответно - 306, 77 евро, след превалутиране на сумата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.3 АПК Върховният административен съд, шесто отделение