Определение № 63 от 26.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 132/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Висше училище по агробизнес и развитие на регионите“- Пловдив и „Интерколеж-С“ООД, [населено място] срещу определение № 430/01.12.2022 г. по в.ч.т.д. № 742/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено разпореждане № 2345/18.10.2022г. по ч.т.д. № 20225300900544/2022г. по описа на ОС-Пловдив и вместо това е постановено друго за издаване на изпълнителен лист в полза на „Тиконукоти“ООД въз основа на арбитражно решение № 22/19.09.2022г. по ВАД № 22007/2022г. на АС при Сдружение „Арбитражен съд при Световен търговски център“, [населено място], с което частните жалбоподатели солидарно са осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1 500 000 лв., дължима въз основа на договор за предоставяне на консултански услуги, сключен на 08.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 30 500 лв. - деловодни разноски по арбитражното дело. В частната жалба е обективирано искане за спиране на осн. чл.277, изр.2 ГПК изпълнението на обжалваното определение. Настоящият състав на ВКС прецени следното: Подадената частна жалба е недопустима. Въззивното определение е постановено в производството по чл.274, ал.1 ГПК и е по повод на разпореждане на първоинстанционен съд по чл.407 вр. чл.404, т.1 ГПК. Съгласно приетото в ТР № 5 от 12 юли 2018 год. по тълк.д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал.1 ГПК. В съобразителната част на ТР е посочено, че законодателят е предвидил процесуална възможност за триинстанционно съдебно производство единствено по отношение на разпорежданията по искане за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал. 2 ГПК – въз основа на актове по чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 407, ал. 3 ГПК, препращаща към общия ред за обжалване на съответното разпореждане на съда, от която, по аргумент за противното, може да се изведе извод за окончателност на реализираната въззивна проверка, осъществена по реда на чл. 407, ал.1 ГПК. Извод за касационна необжалваемост на въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане по молба за издаване на изпълнителен лист, се извежда и от систематичното място на Глава Двадесет и втора от ГПК „Касационно обжалване”. То е в Част Втора „Общ исков процес”, като в случаите, при които законодателят е предвидил касационно обжалване на постановени актове в съдебни производства, различни от исковото, тази възможност е указана изрично. В такъв смисъл са и мотивите към т. 8 от ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС и към т.3 от ТР № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС. Допълнителен аргумент за недопустимост на касационното обжалване е тълкуването, дадено в т.6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Задължителните за съдилищата указания за двуинстанционно разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист следва да се зачитат и понастоящем, предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист, на основанията, посочени в чл. 404, т.1 ГПК от 2007 г., съответстващ на чл.237, б.”а” ГПК /отм./. Изводът за необжалваемост пред ВКС на въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист, е в съответствие и с дадени вече разрешения в други актове на нормативно тълкуване. Според мотивите в Тълкувателно решение № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС към въпрос № 8, под понятието други производства по см. на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК следва да се разбира производство, свързано със съответното основно производство и обусловено от него. Относно обхвата на определенията, попадащи в тази втора група, в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2010 г. ОСГТК на ВКС е прието, че определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Изразените от Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС становища, обективирани в мотивите на посочените актове на нормативно тълкуване, са в основата и на задължителните за съдилищата постановки по т. 7 и т. 9 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2014 г. ОСГТК на ВКС. Поради изложеното образуваното по недопустима частна жалба производство следва да се прекрати. Молбата по чл.277, изр.2 ГПК е обусловена от произнасянето по частната жалба, поради което се налага извод за оставяне без уважение на молбата. За изчерпателност настоящият състав на ВКС намира, че редът за спиране на изпълнението на арбитражно решение /какъвто правен резултат целят частните жалбоподатели/ е този по чл.48, ал.2 ЗМТА при подадена молба за отмяна на арбитражното решение, която процедура не е налице. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение