Определение № 50341 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1848/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България и П. П. К. против решение №5/04.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 2571/2021 г. от 4-ти състав на САС. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение е прието, че на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 16 000 лева, като след приспадане на изплатеното обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок от 3 800 лева, следва да се присъди сумата 12 200 лева. По ТД №1/2022 г. по описа на ОСГК на ВКС е поставен за тълкуване въпрос: При иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи дължимото обезщетение глобално? Доколкото в касационната жалба на ищеца по делото се поставя въпрос във връзка с обстоятелствата, касаещи продължителността на процеса и изплатеното обезщетение, то посочения по-горе въпрос и неговото тълкуване е от значение за правилното разрешаване на спора и производството по настоящото дело следва да бъде спряно, до приключване на производството по тълкувателното дело. Водим от горното, състав на ВКС