Определение № 2033 от 24.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3203/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. И. Б.-С. и Д. Д. С. срещу определение № 10002 от 14.02.2023 г. по гр. д. № 5640/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за изменение на решение № 10098 от 24.11.2022 г. по същото въззивно дело в частта за разноските. Въззивният съд е изложил, че е сезиран с молба по чл. 248 ГПК на Р. Б. и Д. Д. С., с която се иска присъждане на възнаграждение за всеки от тях в размер на по 4000 лв. за въззивната инстанция, като се твърди, че са уговорени и заплатени за всеки по 4000 лв., съобразно материалния интерес. Твърди се също така, че своевременно е постъпило искане и за присъждане на разноски в размер на 2000 лв., направени от Р. Б. за изготвяне на отговор по въззивна жалба. Съдът е намерил молбата за неоснователна. Посочил е, че Р. Б. и Д. С. са съпрузи, необходими другари в производството, като материалният интерес за тях е именно стойността на имота, който се претендира от тях общо, а не за всеки от тях, поради което и искането им за присъждане на разноски за всеки поотделно, изчислени върху общия материален интерес, е неоснователно. Жалбоподателите намират определението за незаконосъобразно. Считат, че следва да им се присъди заплатеният от всеки един от тях адвокатски хонорар, за който са представени доказателства и е направено искане. Твърдят, че атакуваното от тях определение противоречи на практиката на ВКС, съгласно която следва да бъде присъждан отделен хонорар на всяко едно от представляваните от адвокат лица (определение № 511/20.09.2010 г. по ч. гр. д. № 243/2010 г., ІV г. о.). Молят ВКС да отмени определението и им присъди още 4000 лв. разноски за адвокат за подадената от тях въззивна жалба, както и да присъди 2000 лв. в полза на Р. Б. – адвокатски хонорар за изготвения от нейно име отговор на въззивна жалба. Насрещните страни Е. И. Х. и В. В. Х. считат частната жалба за неоснователна. Настоящият съд намира, че определението на Софийски апелативен съд в обжалваната част е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съображенията му за това са следните: Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските. Съгласно приетото в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. Списъкът по чл. 80 ГПК съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. В случая от страна на частните жалбоподатели не е представен пред Софийски апелативен съд списък по чл. 80 ГПК. Направени са отделно обективирани искания за присъждане на отделни, конкретно посочени суми (отразяващи направени разноски във връзка с определени процесуални действия), но липсва съвкупно изброяване на направените във въззивното производство разноски, каквото изискват разпоредбата на чл. 80 ГПК и цитираното тълкувателно решение. Ето защо въззивният съд, сезиран от Р. Б.-С. и Д. Д. С. с искане за изменение на решението му в частта за разноските, присъдени на тези две страни, е следвало да остави искането без разглеждане. Като го е оставил без уважение, същият е постановил един недопустим съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, второ гражданско отделение