Определение № 2014 от 06.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2704/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. З. Б. против определение № 774 от 19.04.2023 г., постановено по гр. д. №786 по описа за 2023 г. на Върховния касационен съд, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на решение № 20252505 от 16.11.2020 г., постановено по гр. д. № 78251/2018 г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана по същество. „Топлофикация София“ ЕАД не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на Върховния касационен съд. Разгледана по същество, тя е основателна. С жалба вх. № 23024331 от 1.04.2021 г. и молба вх. № 23033912 от 21.05.2021 г. Й. З. Б. е поискал да бъде отменено решението, постановено по гр. д. № 78251 по описа за 2018 г. на СРС. Посочил е, че по това дело не е бил призован от постоянния си адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Д“, ап.137, а от апартамент 139, в който не живее и на който не е адресно регистриран. Съдът му е назначил неправилно особен представител, който вместо него е участвал в производството. В резултат от тези нарушения на съдопроизводствените правила делото е останало неизяснено от фактическа и правна страна. В определение № 4503 от 18.05.2022 г. по в. гр. д. № 3720 по описа за 2022 г. Софийският градски съд, II „А“ въззивен състав, е приел, че исканията на Й. Б. представляват въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, която е просрочена, поради което я е върнал и е прекратил производството. Софийският апелативен съд с определение № 2142 от 16.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2249/2022 г. е потвърдил определението на Софийския градски съд, но е констатирал, че в жалбата и уточнителната молба всъщност се съдържа молба за отмяна с правно основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, която следва да се администрира от Софийския районен съд. В изпълнение на тези указания с разпореждане № 20058112 от 19.09.2022 г. съдията от Софийския районен съд е оставил без движение молбата за отмяна и е дал едноседмичен срок на молителя да внесе държавна такса, да представи доказателства за внасянето и, както и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Молителят е внесъл изискуемата държавна такса, за което е представил доказателства, а в молба вх. № 25066725 от 10.10.2022 г. повторно и подробно е изложил допуснатите според него процесуални нарушения при призоваването му и при назначаването на особен представител. При тези данни съставът на Върховния касационен съд е приел, че жалбата от 21.04.2021 г. и уточнителните молби от 21.05.2021 г. не съдържат искане за отмяна на влязло в сила решение по смисъла на чл.303 и сл. от ГПК, а съдът не може по свой почин да образува граждански дела. Постъпилите впоследствие на 10.10.2022 г. молби дори да се приемат като искане за отмяна, са просрочени, защото молителят твърди, че е узнал решението на 18.05.2021 г. Ето защо е оставил без разглеждане искането за отмяна на влязлото в сила решение и е прекратил производството по делото. Настоящият състав счита, че тези изводи в обжалваното определение са в противоречие с процесуалните норми. Частният жалбоподател в жалбата от 21.04.2021 г. и уточнителните молби от 21.05.2021 г. е изложил твърдения за допуснати от Софийския районен съд процесуални нарушения, които са го лишили от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представляван. Формулирал е и искане за отмяна на първоинстанционното решение. Тези твърдения са мотивирано изложение на основанията за отмяна и заедно с искането представляват редовна молба за отмяна по смисъла на чл.306 от ГПК. Молителят няма задължение нито да квалифицира молбата, нито да я подава пред компетентен орган, а е достатъчно да изложи фактите и своето искане. Съдът следва да даде правната квалификация на искането и ако счете, че делото не му е подсъдно-да го изпрати на компетентния съд/чл.118, ал.2 от ГПК/. Несъстоятелен е и аргументът, че съдържащото се в молбите от 10.10.2022 г. искане за отмяна е просрочено. След като молбата за отмяна, формулирана в исканията от 21.04. и 21.05.2021 г., е била нередовна поради невнесена държавна такса по сметката на ВКС, след отстраняването на недостатъка тази молба се смята за редовна от подаването на първоначалните искания съгласно чл.101, ал.2 от ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за разглеждане на молбата за отмяна по същество. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение