Решение № 11458 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5545/2015 г.

Решение № 11458 от 28.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5545/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. Д., действаща като ЕТ "В.-М. Д." подадена чрез адвокат Мандалчев против решение № 384/26.02.2015 г., постановено по административно дело № 1150/2013 г. по описа на Административен съд - П. В касационната жалба не се сочат конкретни основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, а се твърди необоснованост и неправилност и се претендира неговата отмяна. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Дирекция "ОДОП"/-П., в писмен отговор по жалбата излага доводи за обоснованост, правилност и законосъобразност на решението и моли за оставяне в сила, със законните последици. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и предлага да се потвърди изцяло. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - частично основателна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против Ревизионен акт № 091203505/12.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с Решение № 272/20.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-П. в обжалваната част за определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2900,48 лв и лихви от 1550,22 лв, вноски за ДОО от 2864,85 лв и лихви от 2872,49 лв, вноски за ДЗПО от 807,00 лв и лихви от 809,15 лв и вноски за ЗО от 968,40 лв и лихви от 517,58 лв. След извършен задълбочен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, административният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и с него са установени точно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на ревизираното лице, РА е издаден от компетентния за това орган съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., и в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяна на акта на това основание. Изискани са писмени обяснения и документи от ревизираното лице и от трети лица относно релевантните обстоятелства, надлежно е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за това, че е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Проведената ревизия е по особения ред, тъй като за посочените периоди, приходните органи са установили наличие на обстоятелства, обосноваващи предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В съставения ревизионен доклад са изготвени парични потоци на получените доходи и извършените разходи на ревизираното лице и съпруга й, като съпоставяйки приходната с разходната част е установен недостиг на изразходваните от лицето парични средства. Конкретните суми, фигуриращи в паричните потоци са установени със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В конкретния случай, приходната администрация е използвала законосъобразен подход при определяне на недостига на парични средства като разлика между разходите и приходите за целия период на календарната година, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ. Изложени са подробни мотиви за некредитиране на доводите и представените във връзка с тях доказателства за предоставена сума от 18000 лв от Б. С. на сина й, както и за липса на надлежна доказателствена сила на предварителният договор и необорване на обстоятелството по § 1, т. 3 от ДОПК. По отношение за определените задължения по чл. 124а ДОПК е прието, че правилно са изчислени и се дължат поради действие на разпоредбата по отношение на заварени случаи. Така постановеното решение е законосъобразно и съответно на изяснената по делото фактическа обстановка, в частта за дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2900,48 лв и лихви от 1550,22 лв, а в частта досежно определените вноски за ДОО, вноски за ДЗПО и вноски за ЗО е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормата на чл. 124а от ДОПК - Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. Нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК допуска, при наличието на едно или повече от визираните в т. 1 до т. 8 обстоятелства, данъчната основа за облагане с данъци да бъде определена от органа по приходите по "аналогия", като установяването на обстоятелствата за провеждане на ревизията при особени случаи е в тежест на органите по приходите. От приложените по преписката писмени доказателства, безспорно се установяват парични потоци, различни от отчетените и декларираните от жалбоподателката, т. е. изводът за получените реално суми е обоснован, предвид вида на производството по чл. 122 ДОПК. Касационни доводи в тази насока не се излагат. Съгласно приетото Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а от ДОПК - ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Следователно административният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е приложима за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 за посочения период /2007 г./, тъй като тази норма е материалноправна и няма придадено обратно действие. Оспореното решение в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта, с която е установена дължимост на осигурителните вноски. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски на страните съобразно уважената и отхвърлена част, като за настоящата инстанция такива се претендират само от ответника в размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, а в първата инстанция има надлежно заявено искане и от жалбоподателката и от ответника. Общият материален интерес по делото е 13290,17 лв, уважената част от жалбата е 8839,47 лв, следователно дължимите разноски на касаторката са в размер на 566,70 лв, предвид представеното пълномощно и внесения депозит за СИЕ. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК дължимото на приходната администрация юрк. възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата против ревизионния акт, която е 4450,70 лв, за двете съдебни инстанции е в размер на 541,54 лв, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно по компенсация дължимите разноски са в размер на 25,16 лв в полза на ЕТ "В.-М. Д.", която сума следва да бъде присъдена след отмяна на първоинстанционното решение и в частта за разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение