Определение № 95 от 16.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1085/2023 г.

ВКСI търговско отделение16.01.2024 г.докладчик Ивайло Младенов

Диспозитив

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1261 от 18.12.2023 г., пост. по ч.т.д.№ 1085/23 г. на Върховния касационен съд, Т. К., І т.о., като в диспозитива след думите „…допълнително сумата от“ вместо 8424 лв., да се чете 11 296 лв. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 247 от ГПК. Образувано е по молба на адв. Ж. В. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 1261 от 18.12.2023 г. Поддържа се, че мотивите на съдебния акт не кореспондират на неговия диспозитив, в който като допълнително присъдено по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение, дължимо на молителката за защита пред въззивната инстанция, е посочена сумата от 8424 лв., вместо 11 296 лв., съответстваща на мотивите на съда, изложени в същия акт. Формулирано е искане за поправка на очевидна фактическа грешка в резолютивната част на определението в изложения смисъл. Съдът като обсъди доводите на молителя във връзка с данните по делото намира, че молбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице- адвокат, осъществявал безплатно защитата на жалбоподателя-ищец Ю. Х. Н. пред въззивната инстанция и разгледана по същество е основателна. Дефинитивно очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между действителната воля на съда, изразена в мотивите на съдебния акт и нейното външно обективиране в диспозитива, като пряк резултат от неговата решаваща дейност. В случая, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК определение по делото са изложени мотиви за неправилност на определение № 215 от 22.03.2023 г., пост. по т.д.№ 481/22 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Ж. Т. за изменение на постановеното по същото дело решение № 18/13.01.2023 г. в частта относно размера на адвокатското възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществената от нея безплатна защита пред въззивната инстанция, и като е съобразил вече присъдената с въззивното решение сума от 8424 лв. настоящият съдебен състав е приел, че на адвоката следва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение от 11 296 лв. В диспозитива на определението си обаче, вместо тази сума съдът е посочил сумата от 8424 лв., което представлява очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 247 от ГПК. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

Цитирани разпоредби

4