Определение № 64 от 11.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4715/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Н. К. чрез процесуалния му представител адв. Д. В. срещу определение № 2396 от 14.08.2019 г., постановено по гр. дело № 1387/2019 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6379 от 02.05.2019 г. по гр. дело № 7/2006 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени подадените от К. Н. К. молби с вх. № 28450/17.04.2019г. пред ВРС и вх. № 11504/12.04.19г. пред ВОС за отмяна на основание чл. 402 ГПК на допуснатото с определение № 818/17.04.2006г. по ч.гр.д. 373/2006г. на ВОС обезпечение на предявените искове от ищеца по делото, чрез възбрана върху недвижим имот на ответника. В частната жалба се подържа, че определението е неправилно и противоречи на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с които искането за отмяна на допуснатото обезпечение бъде уважено. Ответникът по частната жалба Б. Г. Б. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не са налице основания за отмяна на допуснатото обезпечение, тъй като в случая не е получил никакви суми по изпълнителното дело, поради което и правото му на кредитор с наложена възбрана не е удовлетворено, следователно не може да бъде вдигната възбраната. Ответникът по частната жалба В. Е. Т., правоприемник на заличения ЕТ „Ел Ес Би Л.-В. Т.“, чрез процесуалния си представител адв.К. Н. от ВАК заявява, че не оспорва касационната жалба и счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване по поставените въпроси. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е недопустима.На основание чл. 402, ал. 2, изр. 2 ГПК определението на съда по отмяна на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба пред въззивна инстанция.Това определение обаче не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като съгласно ТР № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС обезпечителното производство е двуинстанционно.Определението по чл. 402 ГПК не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като с него не се прегражда развитието на висящото производство по делото, по което е постановено. То не е от категорията и на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на производството, в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на посоченото тълкувателно решение. С постановяване на въззивния акт е осъществен предвиденият в ГПК въззивен контрол на първоинстанционното определение по чл. 402 ГПК, с което е изчерпан инстанционният контрол на това определение. В този смисъл е и трайната съдебна практика - определение № 147 от 17.03.2016 г. по ч. т. д. № 438/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 137/23.02.2015 г. по ч. гр. д. № 7451/2014 г. на ВКС, IV г. о., определение № 36/3.02.2016 г. по ч. гр. д. № 59/2016 г. на ВКС, I г. о., определение № 75/16.02.2016 г. по ч. гр. д. № 6050/2015 г. на ВКС, IV г. о., определение № 221/28.03.2013 г. по ч. т. д. № 1441/2013 г., на ВКС, II т. о. Поради изложеното ВКС на РБ, Четвърто г.о.