Решение № 4610 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 31/2025 г.

на консултативния съвет на европейските съдии /КСЕС/ на вниманието на комитета на министрите на Съвета на Европа относно стандартите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите и Препоръка № R

12 относно независимостта, ефикасността и ролята на съдиите, в т.37 се посочва, че всяко решение, свързано с назначението или кариерата на съдия, следва да бъде основано на обективни критерии и да бъде взето или от независим орган или да бъде предмет на гаранции, че не е взето извън основата на такива критерии; съгласно т.17 всички решения във връзка с професионалната кариера на съдиите следва да бъдат основани на обективни критерии и подборът и кариерата им следва да бъдат основани на достойнствата, с оглед на квалификациите, почтеността, способностите и ефикасността, а съгласно т.24 предвиждането на обективни стандарти цели не само изключването на политическо влияние, но и риска от фаворитизъм, консерватизъм или назначаване по приятелска линия (или “клониране”), което е налице, ако назначенията се правят по неструктуриран начин или въз основа на лични препоръки. В т.25 е посочено, че каквито и да било “обективни критерии”, които имат за цел да гарантират, че подборът и кариерата на съдиите са “по достойнство, с оглед на квалификацията, почтеността, способностите и ефикасността” са обречени да бъдат формулирани общо, но въпреки това, реалното им съдържание и действие е от жизненоважно значение и КСЕС препоръча органите в Държавите-членки, които отговарят за изработването и консултирането по назначаването и повишаването да въведат, публикуват и приведат в действие обективни критерии, с цел гарантиране, че подборът и кариерата на съдиите са “по достойнство, с оглед на квалификациите, почтеност, способности и ефикасност” и когато това е направено, отговорните за назначаване и повишаване органи ще бъдат задължени да действат съответно. Участието в конкурсната комисия на адвокат несъмнено е годно да породи „оправдано съмнение в съзнанието на правните субекти относно неподатливостта на назначените съдии на външни фактори и неутралността им по отношение на противопоставящите се интереси“, както и съмнение за назначаване „по неструктуриран начин“, въз основа на фаворитизиране и лични препоръки. Адвокатурата няма властнически правомощия по упражняване на контрол върху дейността на държавни органи в това число и на магистратите /Решение № 4/ 12.04.2016 г. по к.д. № 10/ 2015 г. на КС/, при което на още по-голямо основание е конституционно недопустимо съгласно чл. 117, ал.2 КРБ същата да участва в процедурата по назначаването им, което би подложило под съмнение независимостта им и би създало реална опасност от засягането й. Считаме, че дори само това нарушение на конкурсната процедура е достатъчно, за да обоснове извод за незаконосъобразност на приключилия конкурс и да обуслови отмяна на атакуваните от нас решения на ВСС. II. Безспорно е, че СК на ВСС е взела решения за повишаване в длъжност и назначаване в Апелативен съд - Велико Търново на първите класирани осем кандидата съобразно обявените 8 вакантни длъжности. Съгласно ЗСВ и установената съдебна практика на ВАС по отношение на процедурите, свързани с назначаване/ повишаване в органите на съдебната власт, ВСС е задължен да съобрази резултатите от оценяването на кандидатите и да спази поредността на класирането им от конкурсната комисия. Той обаче е обвързан от тези резултати единствено и само, ако комисията не е допуснала съществени нарушения на административно-процесуалните правила, на които конкурсната процедура е подчинена и ако тя, като експертен помощен орган, е действала законосъобразно, т.е. извършила е оценъчната дейност за професионалните качества на кандидатите при спазване на критериите, въведени с чл.192, ал.1 ЗСВ и възпроизведени и доразвити в чл.39, ал.1 и чл.40а от Наредба № 1/ 09.02.2017 г. на ВСС за конкурсите за магистрати. ВСС не разполага с правомощие да ревизира поставените от комисията оценки на участвалите в конкурса класирани и некласирани кандидати и да проверява по същество работата на конкурсната комисия, но в правомощията му като административен орган, компетентен да вземе решение за провеждане на конкурс, да го организира и проведе съгласно чл.30, ал.5, т.9 ЗСВ, е преди да вземе решение по чл.193, ал.2 ЗСВ да провери доколко са спазени законовите изисквания, гарантиращи правилното протичане на конкурса и законосъобразния резултат от него. При констатация за допуснати от комисията нарушения, които опорочават конкурса, ВСС не следва да зачита резултатите от него, като по този начин върховният административен орган на съдебната власт ще действа в съответствие с правото на ЕС, на което сме се позовали подробно в т. I. на настоящото изложение. В случая ВСС е взел решения за повишаване на съдии в длъжност и назначаване в Апелативен съд - Велико Търново въз основа на резултати от опорочена конкурсна процедура, в която помощната комисия не е спазила материално-правните изисквания на ЗСВ и Наредба № 1/ 09.02.2017 г. Именно тези изисквания са въведените от Държавата обективни критерии, целящи да гарантират подбора и кариерното израстване на магистратите „по достойнство, с оглед на квалификациите, почтеност, способности и ефикасност“ и оттам - независимо и качествено правораздаване в съответствие с очакванията на обществото. Категорично заявяваме, че не спорим по конкретните оценки, поставени от конкурсната комисия на назначените участници в конкурса, нито собствените си такива. Спорим метода и начина на извършване на оценъчна дейност на комисията, като твърдим, че тя е незаконосъобразна - в противоречие на въведените с чл.192 ал.1 ЗСВ критерии, като оценките на всички кандидати са формирани при неспазването им. Касае се до нарушение на формално извършване, констатирането на което не изисква проверка и съпоставяне на оценките на участниците, а е очевидно от „мотивираното“ становище на конкурсната комисия по чл.192, ал.З ЗСВ. Чл.192, ал.1 ЗСВ - съответно чл.40а, ал.1 от Наредба № 1/ 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати изисква оценката за класирането да е формирана въз основа на оценките по три критерия: 1. резултатите от последното атестиране на кандидатите и проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет; 2. данните от кадровото дело на кандидатите и 3. 6 бр. разгледани и приключени дела и преписки, три от които избрани от конкурсната комисия съгласно чл.39, ал.1 от Наредбата и три - представени от кандидатите. От „мотивираното“ становище на комисията става ясно, че комисията е оценила кандидатите само по третия критерий, защото поставяйки еднаква оценка на всички кандидати по другите два критерия, тя на практика е игнорирала същите. Доколкото в дебатите на заседанията на СК на ВСС многократно се изтъква, че в провежданите конкурси по тези критерии са поставяни еднакви отлични оценки, заявяваме, че първо, това не е правен довод, и второ, ВСС не следва да се позовава на тази практика, нарушаваща законовите изисквания за формиране оценките на кандидатите, и да я толерира, а следва да я санкционира като порочна, с което несъмнено ще повиши авторитета си като върховен орган на съдебната власт и доверието на съдийската общност в действията си. По отношение на критерия по чл.40а, ал.1, т.1 от Наредбата комисията се е мотивирала, че „всички кандидати имат оценка от атестациите „много добра", поради което комисията приема, че всички кандидати имат отлични познания в областта на материалното и процесуалното право и с оглед резултатите от проверките на ИВСС, когато е тях се съдържат констатации за работата на кандидата, поставя на всички кандидати отлична оценка“. Процедиране по този начин при оценяването изобщо не е предвидено в закона. Съгласно чл.192, ал.1 ЗСВ оценката се поставя не въз основа на текстуално или точково изразена крайна оценка от атестирането, а въз основа на резултатите от последната атестация, което е нещо съвсем различно. Използваното от законодателя множествено число „резултати“, а не единствено число „резултат“ не позволява тълкуване в смисъл, че се има предвид крайната оценка нито като точково, нито като словесно изражение. Ако законът имаше предвид крайната оценка, той не би предвидил оценката по чл.40а, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 09.02.2017 г. да се формира освен от резултатите от последната атестация и от резултатите от проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от ИВСС, защото резултатите от тези проверки вече са съобразени при атестирането на кандидатите и са обусловили крайната оценка. Наредба № 2/ 23.02.2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия предвижда множество еднакви за всички съдии общи и специфични критерии за атестиране и всеки атестиран се оценява по всеки отделен критерий. Налага се извод, че изискването на закона е отделните кандидати да бъдат съпоставени при анализ на резултатите им по тези критерии, както и комисията да извърши самостоятелен анализ на резултатите от проверките от по-горестоящите органи на съдебната власт и от ИВСС. Съгласно Наредба № 2 атестацията представлява обективна оценка на професионалните, деловите и нравствените качества на съдията - чл.5, предмет на атестирането са квалификацията като съвкупност от придобитите професионални знания, умения и лични способности; достиженията - персоналните качествени и количествени резултати, постигнати в практическата дейност; професионалната компетентност - специфичната квалификация за конкретно определена длъжност и спазване правилата за етично поведение - чл.8. Независимо от еднаквата крайна оценка резултатите на всички съдии по конкретните критерии няма как да са еднакви - най-малкото по общия критерий по чл.15 „умение за оптимална организация на работата44, очертаващ комплексния подход за рационално разпределяне и групиране на служебните ангажименти и задачи съобразно тяхната значимост и тежест и бързото им и законосъобразно решаване в законовите срокове и по специфичния критерий на чл.22 „брой необжалвани от подлежащите на обжалване съдебни актове, потвърдените обжалвани съдебни актове; отменените или обезсилени съдебни актове, изцяло или частично, и основанията за това“, който определя уменията на атестирания за старателно и обстойно запознаване с материалите по делото, способността за правилно очертаване предмета на доказване и за ясно аргументиране и убедително мотивиране на съдебния акт, основано на прецизен анализ на доказателствата. Изрично в „мотивираното“ становище комисията е посочила, че „е класирането не е отчела формалния резултат от инстанционния контрол по проверените дела, тъй като броят и основанията за отмяна на съдебни актове е показател при атестирането, който е взет предвид при изготвяне на атестацията на всеки един от кандидатите“, т.е. тя не е съпоставила резултатите на кандидатите по този специфичен критерий, който не само че не е „формален“, а предвид това, че е базиран на анализа на броя на потвърдените, обезсилените, отменените и изменени актове на магистрата в рамките на целия атестиран период, е един от основните обективни критерии за качеството на работата му. С оглед изложеното, комисията не е извършила оценъчна дейност по начина, предвиден в чл.40а, ал.1, т.1 от Наредбата, и поставяйки еднакви оценки на всички кандидати, е елиминирала състезателността по този критерий. Същото се отнася и до оценяването по втория критерий - данните от кадровото дело на кандидатите. Комисията е поставила по него еднакви оценки на всички участници в конкурса, като „съобразява, че според предоставените на комисията данни отговарят на изискванията на чл.164, ал.5 ЗСВ за длъжността съдия е апелативен съд и нямат наложени наказания или такива с неизтекъл срок по чл.326 ГПК /вероятно ЗСВ/. Комисията „не отчита продължителността на стажа в органите на съдебна власт и общия юридически стаж, доколкото те са основание за класиране по чл.192, ал.1 ЗСВ.“ От тези мотиви става ясно, че комисията не е извършила оценка на кандидатите в съответствие с предписаното от правната норма. Тя е взела предвид единствено дали съответният кандидат има наложени наказания или такива с неизтекъл срок по чл.326 ЗСВ. След като кандидатите са допуснати до участие в конкурса, те несъмнено отговарят на изискванията на чл.164, ал.5 ЗСВ, което няма отношение към оценяването им. Критерият по чл.40а, ал.1, т.1 от Наредбата е единственият изцяло обективен критерий, базиран на кариерното развитие на кандидатите, което е различно за всеки от тях и обективно е невъзможно оценките им да бъдат еднакви. Конкурсната комисия не е оценила професионалната квалификация, професионалния опит и професионалните постижения на кандидатите, удостоверени в кадровата им справка, а напълно е игнорирала кариерното им развитие, което е обуславящо за преценката за притежаваните от тях професионална квалификация и опит. Не е отчела и професионална им пригодност, която съгласно ал.8 от Наредба № 2/17.02.2017 г. за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия е „специфичната квалификация за конкретно определена длъжност“, в случая за заемането на която се провежда конкурсът. Професионалната квалификация и професионалният опит на кандидатите обективно няма как да бъдат оценени еднакво при районни и окръжни съдии /освен ако последните са били командировани във въззивна инстанция/, а още по-малко, районни съдии могат да получат по-високи оценки от окръжни съдии, както е в случая с класирането по процесния конкурс. Това виждане не е резултат от неглижиране или неуважение към професионалната качества на колегите районни съдии, но квалификацията и опитът произтичат от заеманата длъжност, продължителността на професионалната кариера на тази длъжност и вида и тежестта на разглежданите дела с оглед на тази длъжност, преценена не субективно, а съобразно нарочно приетите от ВСС Правила за оценка на натовареността на съдиите, регламентиращи обективни измерители за правна и фактическа сложност на съдебните дела. Съгласно тези Правила дори дела от еднаква материя имат по-голяма сложност, когато са подсъдни и разгледани от първоинстанционен ОС, отколкото от първоинстанционен PC. Всички участвали в конкурса районни съдии са атестирани и са получили оценка за цялостната си работа именно от окръжните съдии като членове на помощните комисии за атестиране, защото с нормата на чл.203а т.1 ЗСВ им е възложена такава компетентност, с каквато районните съдии не разполагат. Включително окръжните съдии участват в комисии за проверка дейността на районните съдилища, а не обратното. Отчитането на „професионалната пригодност“ не дискриминира кандидатите районни съдии с недопустимо ограничаване на правата им за кариерно израстване, защото назначаването на съдии с по-висока квалификация и по-голям практически опит в горестоящите съдилища, които в много случаи са последна инстанция, отговаря не само на стандартите и очакванията на обществото за качествено правораздаване, но и на мотивацията и очакванията на самите магистрати за кариерно развитие. Държим да отбележим, че в досегашната практика на ВСС не е толерирано прескачането на инстанции при повишаване в длъжност. Професионалната пригодност на един районен съдия за изпълнение на длъжността съдия в изцяло въззивна инстанция не може да бъде оценена като равна на тази на окръжен съдия, защото той няма нито теоретичен, нито практически опит в разглеждането на дела като въззивна инстанция и тепърва ще се обучава да прилага процесуалния закон, относим към въззивните производства, тепърва ще се запознава с приложимите материални закони по казуси, неподсъдни на PC, и практиката на ВКС и съдилищата по тях. Отделно от горното, кадровата справка съдържа информация и за допълнителни квалификации, специализирани обучения и научни публикации, за поощрения и наказания, които, ако са пряко свързани с професионалната дейност на кандидата, би следвало да намерят отражение в оценката му. Като е поставила еднакви оценки на всички кандидати, комисията не е извършила оценъчна дейност по начина, предвиден в чл.40, ал.1, т.2 от Наредбата и липсва експертиза, която да бъде възприета от ВСС и да обоснове назначаването на класираните кандидати. По изложените съображения относно оценъчната дейност на комисията по чл.40а, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1 става ясно, че оценката й е ограничена само до избрани от нея и представени от кандидатите общо 6 бр. дела. Тази оценка законът не позволява да бъде проверявана от ВСС, нито от ВАС при контрола за законосъобразност на решенията на ВСС, но факт е, че тя е изцяло субективна, още повече че на комисията е известно името на съдията - кандидат, изготвил акта, и това позволява проява на лично пристрастие, позволява и чрез поставянето на оценка за „качеството на работа“ да се игнорират другите два критерия. Именно субективизмът обяснява защо едни и същи кандидати, въз основа на едно и също представяне, са получили от различни комисии при участието си в различни конкурси различни оценки. III. На самостоятелно основание поддържаме, че липсва изискуемото от закона „мотивирано становище“, което следва да придружава конкурсната документация. Представеното такова не отговаря на изискването да е мотивирано и то по начин, че да разкрива аргументите и съображенията на комисията за извършеното класиране и съответно да позволява преценка, че е основано единствено на законовите критерии. Изложените напълно формални мотиви във връзка с оценяването по чл.40а, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1 следва да бъдат приравнени на пълна липса на мотиви, което съставлява съществено процесуално нарушение. Идентично с „мотивираното становище“ в процесния конкурс е „мотивираното становище“, изготвено от конкурсната комисия по прекратения към настоящия момент конкурс за повишаване в длъжност на класираните кандидати за заемане длъжността „съдия“ в апелативните съдилища - търговско отделение, обявен с решение на СК на ВСС по Протокол № 31/26.07.2022 г. В него отново всички кандидати са получили еднакви отлични оценки по критериите по чл.40а, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1. Мотивираното становище в частта относно оценяването по т.2 породи бурни дебати на няколко заседания на СК на ВСС относно спазването от конкурсната комисия на изискванията за оценяване. Членове на СК заеха становище, че липсата на мотиви по този критерий не позволява преценка за законосъобразност на оценъчната дейност на комисията, отведоха се от гласуване назначаването на класираните кандидати и в крайна сметка това бе едно от основанията за прекратяване на конкурса с решение от 11.02.2025 г. На заседанието на СК на 24.09.2024 г. г-н Г. Ч. заяви: „На самостоятелно основание аз виждам и един сериозен проблем в работата на тази конкурсна комисия. ... Конкурсната комисия няма нито едно изречение по какъв начин е определила на всички оценки „6.00“ като няма никакъв мотив на база на какво са определени тези оценки. Кадровото досие на магистратите съдържа изключително важна информация и е определено като самостоятелен критерий при оценяването. Няма мотиви в нито една оценка на нито един кандидат, проверих всички оценявания, по отношение на този критерий защо колегите получават „6.00". Затова аз считам, че при липса на мотиви по какъв начин са определени тези отлични резултати по този втори критерий, ние не може да преценим доколко комисията е действала законосъобразно при това оценяване... По отношение на първия критерий има мотиви, те са ги изложили и в самото начало, че на всеки ще поставят оценка „отличен" по този критерий. За втория критерий няма нито мотиви, нито съображения, нито как са формирани тези оценки „отличен 6.00", поради което за мен е неясен начинът, по който са оценени тези колеги. Вие знаете, че следва да има единство между мотиви и оценяване, за да можем да преценим дейността на комисията без да навлизаме в нейната експертна част, но тук няма нито едно изречение по отношение на втория критерий.“ На заседанието на СК на 28.01.2025 г. по т.9 от дневния ред г-н Д. К. заяви: „Напълно съм съгласен, че е допуснато и второто нарушение, което е маркирал колегата Ч. по-рано, а то е по преценката на чл.40а, ал.1, т.2 от Наредбата за конкурсите. Това е втората от трите оценки, които следва да постави конкурсната комисия, това е една от тях. И тук, в този въпросен конкурс, защо всички участници са оценени на база на кадровите си досиета с отлична оценка „6,00”, нито една дума не е спомената в мотивираното становище на конкурсната комисия. Липсата на мотиви по този критерий води до невъзможност ние като административен орган да извършим преценка дали комисията е действала законосъобразно при оценяването на конкурсните кандидати. Затова, уважаеми колеги, аз считам, че са налице съществени нарушения и моето предложение по процедурата е да не подлагаме на гласуване мотивираното предложение, както предлага Комисия по атестирането и конкурсите, а да проведем гласуване и да върнем на конкурсната комисия цялата документация. При положение, че мотивираните становища в двата конкурса са напълно идентични в частта за оценъчната дейност на комисиите по чл.40а, ал.1, т.2 от Наредба № 1, не следва работата на конкурсните комисии да бъде оценявана от ВСС различно и в единия случай /в конкурса за търговските отделения/ да се приема, че комисията е действала незаконосъобразно, а във втория /в конкурса за гражданските отделения/ - че е спазила законовите изисквания. Считаме, че кандидатите в конкурса за гражданските отделения са третирани неравнопоставено спрямо кандидатите в конкурса за търговските отделения, което е недопустимо. В подкрепа на оплакванията ни по т. II и т. III са приетите от СК на ВСС на05.11.2024 г. по протокол № 41 /след приключване на конкурса и постановяване на атакуваните от нас решения/, Указания във връзка с провеждането на конкурсите за повишаване и преместване в длъжност в съдилищата, чиято изрично посочена цел е „постигане на яснота и еднакъв подход при провеждане на конкурсите за повишаване и преместване в длъжност в съдилищата, както и предвидимост, публичност и прозрачност на административното производство при изпълнение правомощията на конкурсните комисии по провеждане на конкурсните процедури“. В т.2.1 е указано, че при оценяване по чл.40а, ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 09.02.2017 г. следва да се вземат предвид резултатите от атестирането - констатации, изводи, обективирани в единния формуляр за атестиране, а не точковото изражение на атестационната оценка, както и резултатите от всички проверки на по-горестоящите органи на съдебната власт и от ИВСС и индивидуални констатации, касаещи организацията, образуването, движението и приключването на делата в установените срокове... В т.2.2 е указано, че при оценяване по чл.40а, ал.1, т.2 следва да се съобразяват и отчитат всички данни от кадровото досие на кандидатите, вкл. поощрения и незаличени наказания, допълнителни квалификации, научни звания и публикации, непосредствено свързани с професионалната дейност на кандидата. В т.2.3 е указано, че в мотивираното становище на конкурсната комисия към протокола за класиране следва да се съдържа аргументирано излагане на фактически обстоятелства и съображения за всеки от кандидатите, по всеки един от критериите за оценяване, в това число ясно и точно посочване на позитивни и негативни констатации, изведени конкретно по всяко едно от проверените дела. Дадените задължителни указания изцяло подкрепят изложените от нас съображения за неспазване от конкурсната комисия на законовите изисквания за оценяване на кандидатите и фактически представляват признание на ВСС както за необходимостта от вмешателство на СК за разясняване и конкретизиране на обхвата на дължимата от конкурсните комисии оценъчна дейност, така и за допуснати нарушения при изпълнение на правомощията на комисията, когато тя е действала по различен от указания начин, очевидно несъответстващ на закона. Вписаната в указанията цел сочи, че до този момент липсва достатъчна яснота и еднакъв подход, както и предвидимост и прозрачност на административното производство при изпълнение правомощията на конкурсните комисии по провеждане на конкурсните процедури. Това се потвърждава и от изказванията на членове на СК на ВСС при обсъждане на съдържанието на мотивираното становище. В заседание на СК на 24.09.2024 г. г-жа О. К. заяви: “ ...не мога да се съглася по никакъв начин, първо, че липсват мотиви, второ, че ние имаме тук правомощието да искаме такива мотиви при положение, че самите ние нямаме яснота какви трябва да бъдат тези мотиви и какво трябва да преценява комисията, за да даде съответната оценка.“ След като, предвид дадените указания, СК на ВСС приема, че оценяването е извършено при недостатъчно ясна и прецизирана законовата уредба в частта за метода на оценяване на кандидатите в конкурсни процедури, то и по отношение на процесния конкурс тя не е следвало да провежда гласуване за назначаване на класираните кандидати, а да върне процедурата до опорочения етап, като в съответствие с правомощията си даде указания за законосъобразното й протичане". По така подадените жалби и постъпил отговор от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет/СК на ВСС/ чрез процесуални представители юрисконсулти Топалова и Матева. Поддържат, че при постановяване на обжалваните решения не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания по чл. 146 АПК, оспорват се доводите и съображенията относно посочените нарушения. По така подадената жалба е постъпил отговор с възражения от Р. Г. П. със съображения, че не са допуснати сочените нарушения. Писмен отговор с възражение е постъпил и от А. Г. И., М. Н. Х. и Ж. Т. И. със съображения за неоснователност на доводите в изложението на жалбоподателите. С молба, приложена на л. 669 от делото жалбаподателките правят уточнение на жалбите си, че наред с първоначалните доводи за незаконосъобразност на решенията, поддържат и доводи, че оспорените решения са нищожни на основание липса на компетентност на органа СК на ВСС за вземане на решенията, поради изтекъл мандат на изборните членове на ВСС на 03.10.2024г. Сочат се в този смисъл Решение № 13 от 15.12.2020г. по к.д. № 12/2010г. на КС на РБ, решение № 5 от 14.06.2022г. по к.д. № 13/2021г. на КСРБ. Позовават се на решения на СЕС от 30.04.2025г. по съединени дела С-313/23, С- 316/23 и С-332/23, като считат, че даденото заключение по тях следва да се приложи и към най- висшия орган на съдебната власт Висшият съдебен съвет. Поддържат доводи, че ако се приеме, че цитираните решения са неприложими към предмета на настоящето дело, правят искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 19, пар. 1, ал. 2 от ДЕС, конкретизирано с молба от 27.02.2026г. с изложение от стр. 700 до стр. 722 от делото. В същата молба от 27.02.2026г. са прави искане на основание чл. 150, ал. 2 вр. с чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България за тълкуване на разпоредбите на чл. 130, ал. 4 и чл. 130а, ал. 5, т. 1 във връзка счл. 117, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 и ал. 4 от КРБ във връзка с чл. 19 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/ по тълкувателните въпроси, изложени в молбата -стр. 677-699 от делото. Становището на СК на ВСС по така направените искания е, че са неоснователни и следва да бъдат оставени буз уважение. По делото е направено искане за отправяне на преюдициално запитване да СЕС и по въпроса следва ли разпоредбата на чл. 19, параграф 1, алинея 2 от Договора за Европейския съюз, тълкувана във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че не допуска нацианалното законодателство на държана -членка което позволява на конкурсна комисия, оценяваща и класираща съдии-кандидати за повишаване в длъжност, да участва лице, което е едновременно действащ адвокат и хабилитиран учен, когато националното право не предвижда забрана за упражняване на адвокатска дейност от членовете на конкурсната кимисия, докато такава забрана съществува за членовете на органа, който назначава съдиите, съобразно каласирането и това лице може да участва в дела пред същия съд, в който оценените от него съдии ще правораздават, това обстоятелство е от естество да породи основателни съмнения в правните събукти, относно независимостта и безпристрастността на на процедурата по оценяване. По делото е постъпила писмена защита от адвокат Ю. Механджийска от САК, като процесуален представител на А. Г. И. и адвокат С. Спасова - процесуален представител на М. Н. Х. със съображения за неоснователност на жалбите. Писмена защита е постъпила и от Р. Г. П. със съображения за неоснователност на жалбите. Писмени бележки са постъпили и от СК на ВСС. Писмено становище е постъпило и от А. Г. И. чрез адвокат Ю. Механджийска от САК и от М. Н. Х. чрез адвокат С. Спасова със съображения за неоснователност на исканията за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и сезиране на КС на РБ. Писмена защита е постъпила и от Ж. Т. И. със съображения за неоснователност на жалбите. Постъпила е писмена защита от жалбоподателките с развити доводи за нищожност на обжалваните решения, евентуално за незаконосъобразността им. Върховен административен съд, като взе предвид подадените жалби с доводите в тях, искания и съображения, доводите на останалите страни, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: