Определение № 2641 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4504/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. С. А., Н. Т. А. и П. С. А., чрез адвокат Л. И., срещу въззивно решение № 1107 от 28.07.2022 г., постановено от Софийски апелативен съд по в.гр.д. № 432/2022 г. С определение по чл. 288 ГПК съставът на Върховния касационен съд не е допуснал до разглеждане касационната жалба. Осъдил е М. С. А., Н. Т. А. и П. С. А. да заплатят общо на К. К. Р. сумата в размер на 25 000 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд. Касаторите са подали молба с искане да бъде изменено определението по чл. 288 ГПК в частта относно съдебноделоводните разноски. Считат, че такива за адвокат не се дължат на К. Р., защото той не бил представляван във ВКС от адвокат – отговорът на касационната жалба бил подаден лично от страната, а не от адвоката му; липсват доказателства за сторен разход, защото, предвид размера на хонорара, плащането му може да се докаже единствено чрез банков документ. Евентуално правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид положената работа по делото. Насрещната страна, чрез адв. В., с молба от 10.08.2023 г. отговаря, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е неоснователно – извършването на разхода се установява от договора за защита и съдействие, в който е записан начин на плащане на адвокатския хонорар. Размерът на същия е определен около минимума по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Производството по чл. 288 ГПК по правило е закрито, поради което възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение могат да се направят в производство по чл. 248 ГПК. Определението по чл. 288 ГПК е вписано под № 1724 на 20.06.2023 г., когато е обявено. То не подлежи на обжалване, поради което и срокът за подаване на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК започва да тече от същата дата. Молбата е подадена в месечния срок – на 27.06.2023 г., изхожда от легитимни страни и е допустима. По същество, съставът на Върховния касационен съд намира следното: Неоснователни са доводите на молителите, че на противната страна по делото не се следва възстановяване на разноските, сторени в производството пред ВКС за адвокат. Видно от писмените доказателства, К. Р. е надлежно представляван по делото и в инстанцията от адв. В. В., което не се променя от обстоятелството чрез кого е подаден отговора на касационната жалба. Несъмнено той е изготвен от адвоката. В писмения договор за защита и съдействие, сключен между Р. и адв. В. е уговорен размерът на адвокатския хонорар и изрично е записано изявлението на довереника, че е платил изцяло уговорената сума. Това изявление, има характера на разписка и доказва извършеното плащане. В ТР № 6/2013 г. по Т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК е разяснено, че доказването на плащането се удостоверява с банков документ, когато страните са се договорили по този начин да се заплати хонорара, а случаят не е такъв. По възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение: Предмет на касационно обжалване е въззивно решение по иск за сумата в размер на 306 800 щ.д. – главница по договор за заем, обективиран в нотариален акт № 200, рег. № 387/2008 г., на осн. чл. 79 ЗЗД и 30 680 щ.д. – неустойка по сключения договор за заем, на осн. чл. 92 ЗЗД. Т.е., касае се за граждански обилгационен спор с материален интерес с левова равностойност – 615 148 лв. по фиксинга на БНБ. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет е 21 942 лв. Заплатеното от ответника по касационната жалба и ответник по иска адвокатско възнаграждение е над минималния размер, предвиден в Наредбата, но това само по себе си не го прави прекомерно по размер. Както е разяснено в ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът преценява действително свършената работа от адвоката, а още и фактическата и правна сложност на делото. В случая производството пред ВКС е приключило без насрочване в открито съдебно заседание и пътуване на процесуалния представител. При преценка на сложността на казуса в процедурата по чл. 288 ГПК и конкретно положената работа, съдът намира, че хонорар в размер над 22 000 лв. за касационно производство се явява прекомерен. Определението по чл. 288 ГПК следва да бъде изменено, като присъдените разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за производството пред ВКС се определят в горния размер. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение