Определение № 9216 от 29.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8559/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), чрез пълномощника си гл. юрк. Василева, срещу определение № 1887 от 11.05.2026 г., постановено по адм. дело № 444/2026 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Излагат се доводи за неправилност на определението поради противоречие с материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът –– началникът на Регионална дирекция за национален строителен контрол - Северен централен район (РДНСК – СЦР) не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по искане на ИАГ за прогласяване нищожността на заповед №ДК-02-СЦР-7/19.05.2015 г. на началника на РДНСК – СЦР в частта, с която Държавна агенция по горите, чийто правоприемник е жалбоподателят, е конституирана като страна в административното производство в качеството на собственик на ПИ с идентификатор 65766.508.7 в землището на гр. Свищов и е определена като възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ на разпоредения за премахване незаконен строеж. С обжалваното определение оспорването е оставено без разглеждане като недопустимо на основание чл. 159, т. 6 АПК и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема, че в случая е налице пречка за разглеждане на подадената жалба в хипотезата на чл. 177, ал. 3 АПК. Излага съображения, че срещу процесната заповед е подадена предходна жалба, която е отхвърлена с решение № 28/26.02.2016 г. по адм. дело № 425/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, оставено в сила с решение № 12321/15.11.2016 г. по адм. дело № 4613/2016 г. на Върховния административен съд. Обосновава извод, че твърдението на жалбоподателя за нищожност на оспорения административен акт поради липса на компетентност на органа, издал заповедта, както и поради несъответствие с целта на закона противоречи на предвиденото в чл. 168, ал. 1 и ал. 2 АПК задължение на съда да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 АПК, съответно да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това. Счита, че извършването на повторна проверка относно валидността на акта, за която съдът следи служебно, е недопустимо, след като вече е извършена проверка на законосъобразността му. Приема, че в случая е ирелевантно, че предходната жалба срещу заповедта не е подадена от Държавна агенция по горите и същата не е участвала в съдебното производство. Достига до заключение, че нормата на чл. 177, ал. 1 АПК не следва да се тълкува стеснително и да се приема, че тя се прилага само спрямо лицето, което вече е оспорило индивидуалния административен акт и оспорването му е отхвърлено. Излага съображения, че обратното би противоречало на разпоредбите на чл. 245, ал. 1 и сл. АПК, които предвиждат възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове по искане на трети лица, които не са участвали в производствата по оспорване на индивидуални административни актове. Определението е неправилно. Съгласно чл. 159, т. 6 АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Цитираната разпоредба визира обективна и субективна идентичност на висящото оспорване с оспорването, по което има влязло в сила решение, т. е. необходимо е както предметът на делото, така и страните да са едни и същи. В конкретния случай процесната заповед е оспорена с предходна жалба на М. В. М. и М. К. М., която е отхвърлена с влязло в сила решение по адм. дело № 425/2015 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Въпреки че Държавна агенция по горите, чийто правоприемник е ИАГ, е адресат на заповедта, същата не е страна в проведеното съдебно производство. По двете дела е налице идентичност в предмета на оспорване, но такава не се установява по отношение на страните. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 1 АПК, според която съдебното решение има сила за страните по делото. Нормата очертава субективните предели на силата на пресъдено нещо, която действа и обвързва само страните по делото при отхвърляне на оспорването. В случая съдебното решение по предходно образуваното дело няма сила на пресъдено нещо по отношение на ИАГ. С оглед изложените съображения настоящият състав не споделя извода за наличие на процесуална пречка по чл. 177, ал. 3 АПК, тъй като тази хипотеза е обвързана с формираната сила на пресъдено нещо по чл. 177, ал. 1 АПК. Правна последица на съдебното решение, с което оспореният акт е отменен или изменен, е неговото конститутивно действие. Именно то поражда материалноправната промяна и съгласно изр. 2 на цитираната разпоредба важи не само между страните по делото, а трябва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал в делото. Влязлото в сила съдебно решение, с което се отхвърля оспорването, е пречка за оспорването на административния акт като нищожен или на друго основание съгласно чл. 177, ал. 3 АПК, като тълкуването на нормата налага извод, че тази пречка е по отношение страните по делото, тъй като отхвърлителното решение има сила само за тях. Предвид изложеното оставянето на жалбата на ИАГ без разглеждане и прекратяването на производството по делото на основание чл. 159, т. 6 АПК е незаконосъобразно. Обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,