Определение № 36 от 02.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 160/2022 г.

Производството е по чл.274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 156 от 07.01.2022 г. на К. Т. Ц. срещу определение № 60208 от 29.12.2021г., постановено по гр.д.№ 5010/2021г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което не е допусната до разглеждане молба вх. № 82781 от 05.11.2021 г. на К. Т. Ц. за отмяна на влязлото в сила определение № 60075 от 10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1791/2021 г. на ВКС, II г.о. Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С определението, атакувано с молба за отмяна с вх. № 82781 от 05.11.2021 г., е потвърдено разпореждане на председателя на първо гражданско отделение на ВКС, с което е постановен отказ да се образува производство за отмяна по молба с вх. № 3255 от 15.04.2021г. С обжалваното в настоящото производство определение молбата за отмяна не е допусната до разглеждане като процесуално недопустима, като е прието, че влязлото в сила определение на ВКС, II г.о., е извън предметния обхват на отменителното производство по чл. 303 и сл. от ГПК. Наред с това е посочено, че молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, а се поддържа оплакване за неправилност на решението по адм. д. № 1409/2018 г. на Районен съд – Петрич, което не е предмет на производство пред ВКС, I г.о. В производството по чл. 307, ал. 1 ГПК съдът се произнася по допустимостта на молбата за отмяна – срок, такса, страни и наличие на влязъл в сила съдебен акт, по отношение на който способът е приложим. С разпоредбата на чл. 303 ГПК е предвиден извънреден способ за защита на страните срещу влезли в сила съдебни решения по делата, в които са участвали, при наличието на изчерпателно посочени основания. Съгласно дадените в т.6 на ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС на отмяна по реда на чл. 303 – чл. 309 ГПК подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, като изрично е отречено да имат такъв характер определенията за прекратяване на съдебното производство и другите преграждащи определения, респективно същите са изключени от приложното поле на производството по глава 24 от ГПК, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая определението на ВКС, с което е потвърдено разпореждането на председателя на І г.о. на ВКС за отказ да се образува производство за отмяна не е от тази категория съдебни актове, поради което подадената молба за неговата отмяна, в която липсват и надлежни твърдения за наличие на някое от изчерпателно посечените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания за отмяна, е недопустима и правилно не е допусната за разглеждане по същество. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,