Определение № 54 от 07.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11556/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229–236 от АПК. Образувано е по частната жалба от кмета на Столична община – район „Подуяне“ срещу Определение № 22152/04.11.2024 г., постановено по адм. дело № 8877/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което в производство по чл.198 и следващите от АПК е отменен отказът на кмета на район „Подуяне“ при СО, обективиран в негово писмо рег. № РПД24-МД94-32 от 19.08.2024г., да се произнесе по заявление с вх. № РПД24-МД94-32 от 19.08.2024г. подадено от Д. П. Г. за извършване на заверка на молба – декларация за обстоятелствена проверка за поземлен имот с идентификатор № 68134.609.198 по КК и КР на гр. София и преписката по заявлението е изпратена на административния орган за произнасяне в законоустановения срок и съгласно указанията на съда, дадени в мотивите на съдебния акт. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли определението да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Като съобрази доводите на частния жалбоподател и в рамките на проверката по чл. 218 във вр. с чл. 236 от АПК, съдът приема за установено следното: Обжалваното в настоящото съдебно производство Определение № 22152/04.11.2024 г., постановено по адм. дело № 8877/2024 г. по описа на Административен съд – София град е постановено на основание чл.197 – чл.222 от АПК. Частната жалба на кмета на район „Подуяне“ –СО срещу този съдебен акт е недопустима на основание чл.215, т.4 от АПК, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване от този частен жалбоподател. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021г. на ВАС по т.д. № 10/2019г., ОСС, І и ІІ колегии на ВАС, съгласно което не е допустимо обжалване на определението по чл.200, ал.1 от АПК от административния орган, издател на акта. Начинът, по който е формулиран текстът на чл. 200, ал. 2 АПК, е израз на изрична воля за ограничаване на легитимираните да подадат жалба субекти до заинтересованите страни, претендиращи правото на административно производство, каквато всъщност е целта на защитата по реда на чл. 197-202 АПК. За органа като страна в съдебната фаза на процеса определението на съда, с което го задължава да приключи административното производство с акт по същество, е окончателно. Разпоредбата въвежда изключение от общото правило за принадлежността на правото на частна жалба на адресатите на неблагоприятни съдебни актове и не може да бъде тълкувана корективно. С Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 10/2019 г., бяха преодолени колебанията в съдебната практика относно допустимостта на обжалването на посочения съдебен акт от административния орган – чл. 130, ал. 2 ЗСВл. С оглед гореизложеното частната жалба е недопустима на основание чл.215,т.4 от АПК във вр. с чл.200, ал.2 от АПК. Същата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено Водим от горното и на основание чл.215, т.4 от АПК Върховният административен съд, трето отделение