Решение № 12940 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2011 г.

Решение № 12940 от 12.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1989/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Искра 2003" ЕООД - гр. Добрич, чрез процесуалния представител му - адв. Ковачева, против решение № 2646 от 23.12.2010 г., постановено по адм. дело № 2436 от 2010 г. по описа на Административния съд - гр. Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 1000836 от 4.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 475 от 1.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, в частта, с която на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчния период м. 1.09.2009 г. в размер на 4250 лв. и са начислени съответните лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК и имайки предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлил жалбата на "Искра 2003" ЕООД против ревизионен акт (РА) № 1000836 от 4.05.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 475 от 1.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Варна, в частта, с която са определени задължения за ДДС за данъчния период м. 01.2009 г. в размер на 4250 лв. и са начислени съответните лихви. В останалата част - по отношение на разликата над 4250 до 5485 лв. и съответните лихви за същия данъчен период, е отменил акта и в тази част решението като необжалвано е влязло в законна сила. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила по издаването му. Преценявайки фактическите констатации на органите по приходите, е приел, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, а именно поради наличие на данни за укрити приходи или доходи. Съдът е приел, че ревизираното дружество е реализирало доход през процесния данъчен период от продажбата на 100 т пшеница, без да е отчело приходи от реализацията на продукцията. По делото е установено, че "Искра 2003" ЕООД е предало за съхранение на "Фърст Корифи" АД 909,7 т пшеница през м. 07.2008 г., а през м. 01.2009 г. с приемателно-предавателен протокол са му предадени 900 т, от които е продало 800 т на "Лев агро" ЕООД по фактура № 160 от 23.01.2009 г., като в представените по делото инвентаризации, счетоводни регистри и справка за движение на пшеницата през м. 01.2009 г. не е отразено количество пшеница от 100 т, представляващи разликата между предаденото на "Искра 2003" ЕООД количество с приемателно-предавателния протокол и продаденото на "Лев агро" ЕООД, съответно не е отразен приход от продажба на това количество. Прието е, че неотчетената продажба представлява недеклариран приход на дружеството и че тези суми са по осъществени облагаеми доставки, за които лицето то е следвало да начисли ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Съдът е приел, че данъчното събитие съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС е настъпило на датата, на която ревизираното лице е приело от "Фърст Корифи" АД 100 т пшеница. По отношение на данъчната основа за облагане, определена по реда на чл. 122, съдът е приел, че цената на тон пшеница следва да се определи на 212,50 лв. по средна цена на цените на стоковата борса, тъй като това са цени на реално извършени сделки между независими търговци за същата стока и в същия период. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на които е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Възраженията, които се повдигат с касационната жалба, са същите, които са поддържани и пред първоинстанционния съд, който ги е разгледал и е изложил подробни мотиви, които не следва да се преповтарят. В касационната жалба се твърди нищожност на РА за процесния данъчен период, за който има издаден акт за прихващане или възстановяване. Тези твърдения на касатора са неоснователни. Действително е бил издаден АПВ № 902798 от 1.07.2009 г., но не е налице нищожност на РА в тази му част, Тъй като ревизията е била възложена със ЗВР № 900663 от 13.11.2009 г. след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.), съгласно която независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по първото изречение на разпоредбата е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионния акт е допустимо до влизането в сила на съдебното решение. Следва да се посочи, че в случая АПВ е издаден след влизането в сила на горното изменение в ДОПК, а именно на 1.07.2009 г. Тази разпоредба е процесуалноправна, поради което намира приложение спрямо образуваните след влизането й в сила производства. Цитираната съдебна практика в касационната жалба е неотносима, тъй като същата е във връзка с възложени ревизии и издадени АПВ преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Освен това издаденият АПВ обхваща периода 1.02 - 31.05.2009 г., т. е. извън периода, за който е издаден РА в оспорваната част, а именно м. 01.2009 г. Правилни са изводите на съда, че в случая са били налице основанията за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122 ДОПК, предвид установените факти и обстоятелства, даващи основание да се приеме, че са налице укрити приходи за извършени от касатора облагаеми доставки - реализирането на доход през процесния данъчен период от продажбата на 100 т. пшеница, без да са били отчетени приходи от реализацията на продукцията. Ревизията е извършена на основание чл. 122 и сл. ДОПК като ревизия при особени случаи и е спазена предвидената от закона процедура за преминаване и извършване на ревизии по реда на чл. 122 ДОПК - връчване на уведомление и предоставяне на възможност за сочене на доказателства. След извършения анализ на всички относими доказателства, в т. ч. първични и вторични счетоводни документи, договори, справки и обяснения от ревизираното лице, съдът обосновано е приел, че "Искра 2003" ЕООД е предало за съхранение на "Фърст Корифи" АД 909,7 т пшеница, а през м. 01.2009 г. с приемателно-предавателен протокол са му предадени 900 т, от които е продало 800 т на "Лев агро" ЕООД, като в представените по делото инвентаризации, счетоводни регистри и справка за движение на пшеницата през м. 01.2009 г. не е отразена пшеница от 100 т, представляващи разликата между предаденото на "Искра 2003" ЕООД. Безспорно по делото е установено, че неотчетената продажба представлява недеклариран приход на дружеството, т. е. налице са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за облагане по аналог. Спазени са и критериите за определяне на данъчната основа съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК, която е съобразена и с приложимия материален закон - ЗДДС. В тези случаи безспорно данъчната основа се различава от действителната такава, но от значение е това различие да бъде минимално и данъчната основа да се приближава максимално до обективната истина. За да определи данъчната основа, съдът е сравнил продажните цени на пшеница по сделки на "Искра 2003" ЕООД и на стоковата борса, както и е взел предвид отразената себестойност на пшеницата в регистрите на дружеството. В заключение следва да се посочи, че касаторът не е опровергал фактическите констатации в РА, а съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в акта се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Предвид това решението е правилно в тази обжалвана част и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на страните не следва да се присъждат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,