Определение № 741 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 3937/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма],[ЕИК], чрез адвокат Г. Н., с вх.№4322 от 12.08.2013 г. на Варненския апелативен съд срещу определение №526 от 01.08.2013 г. по ч.т.д.№539/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е оставена без разглеждане частната му въззивна жалба срещу разпореждане №253/10.06.2013 г. по т.д.№341/2013 г. на Шуменския окръжен съд, с което на основание чл.129 ал.2 във вр. с чл.128, ал.2 ГПК исковата молба на настоящия частен жалбоподател е оставена без движение до внасяне на указаната държавна такса. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с чл.274, ал.1 ГПК, тъй като и разпорежданията, с които се дават указания за внасяне на държавна такса, възпрепятстват нормалното развитие на процеса. Ответниците оспорват частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Правилно Варненският апелативен съд е приел, че разпореждането, с което исковата молба се оставя без движение до внасяне на указаната държавна такса, не е прекратително, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване. Дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса са относими към проверката, която съдът е длъжен да извърши за редовността на исковата молба/арг. чл.129 ал.2 във вр. с чл.128, ал.2 ГПК/, поради което актът на съда, постановен на това основание няма прекратителен характер. Ако ищецът счита, че исковата молба е редовна, тъй като не се дължи указаната държавна такса, той ще получи защита чрез обжалване на прекратителното определение за връщане на исковата молба/чл.129, ал.3 ГПК/. В същия смисъл е и т.5 на ТР 1-2001-ОСГК, което на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт. Това тълкувателно решение представлява и задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР 1-2010-ОСГТК. Независимо от изхода по делото в полза на ответниците разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд