Определение № 48 от 03.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6346/2013 г.
ВКСIV гражданско отделение03.02.2015 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
ОТКАЗВА на В. Н. К., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „Д-р В. К. – АИПМСМП” да ОСВОБОДИ сумата 11 322 лв., внесени като обезпечение чл. 282, ал. 3, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на решение № 1129/20.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1192/2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. С определение № 604/01.10.2013 г., състав на Върховния касационен съд, по ч.гр.д. № 5667/2013 г., е спрял изпълнението по невлязлото в сила решение № 1129/20.06.2013 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1192/2013 г. Касаторът В. Н. К., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „Д-р В. К. – АИПМСМП”, е внесъл обезпечение по чл. 282, ал. 3, т. 1 ГПК. С определение № 975/24.07.2014 г. състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, по гр.д. № 6346/2013 г., отказал да допусне до касационно обжалване въззивното решение, като е осъдил касатора да заплати съдебноделоводните разноски за касационната инстанция. Постъпила е молба от длъжника и касатор В. Н. К., в качеството й на едноличен търговец с фирмено наименование „Д-р В. К. – АИПМСМП”, за освобождаване на сумата, внесена като обезпечение. С определение от 21.10.2014 г. съставът на Върховния касационен съд е отказал да уважи молбата по съображения, че в случая сумата не подлежи на връщане, защото гарантира правото на кредитора, с възобновяване на спряното изпълнение, да получи плащане на присъденото му вземане. Когато касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато, внесената от касатора – длъжник сума следва да се използва за изпълнение на решението. Върховният касационен съд няма правна възможност да върне на длъжника внесената от него като обезпечение сума. Единственото изключение е, когато вземането на кредитора е изцяло удовлетворено с други парични средства. Безспорно в случая това не е така. Сам, във втората си молба длъжникът признава, че дългът не е изцяло погасен. Сумата по обезпечението може да бъде само преведена по искане на съдебния изпълнител по възобновеното изпълнително производство с цел удовлетворяване на гарантираното чрез обезпечението вземане на кредитора. Твърдението на молителя, че „задържането” на сумата било незаконосъобразно, не е съобразено с чл. 282, ал. 5 ГПК и същността на обезпечението – гаранция, че задължението ще бъде изпълнено след възобновяване на изпълнителното производство. Върховният касационен съд „пази” по своя сметка сумата по изпълнението, като при възобновяването му, право на кредитора е да се удовлетвори от обезпечението. Мотивиран от горното, съдът