Определение № 201 от 13.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1636/2020 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК Образувано е по молба на О. А. Г. за отмяна на решение № 43 от 14.2.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 699 по описа за 2019 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отменено решение № 162 от 28.06.2019 г. от 28.06.2019 г. по гр. д. № 543 по описа за 2019 г. на Козлодуйския районен съд и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявения от молителя против „ЧЕЗ Електро България“ АД иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от единадесет лева и седемдесет и една стотинки. Ответникът по молбата „ЧЕЗ Електро България“ АД счита, че тя е недопустима, а по същество-неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: С влязло в сила предходно решение е било установено, че О. Г. не дължи 1 317,90 лв. на електроснабдителното предприятие за доставена електроенергия. Въпреки това обаче той платил на 4.4.2019 г., след влизане в сила на решението, лихви върху тази сума в размер на единадесет лева и седемдесет и една стотинки. Затова е предявил иск за връщане на тази сума и към исковата молба е представил системен бон от 4.4.2019 г. на „Български пощи“ АД като доказателство за плащането. Козлодуйският районен съд е уважил иска, но Врачанският окръжен съд е констатирал, че такъв платежен документ не се намира по делото. Ето защо въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго за отхвърляне на иска. В молбата си за отмяна О. Г. твърди, че системният бон е бил представен по делото, бил е сканиран в Козлодуйския районен съд, поради което първоинстанционният съд го е взел предвид. Въззивният съд обаче не го е съобразил, тъй като не е имал на разположение сканираните материали, а приложеното към делото ксерокопие вероятно е било връчено на другата страна. Ето защо според него са налице основанията по чл.303, ал.1, т.1, предложение първо и второ от ГПК за отмяна на въззивното решение. Оригинал или ново заверено ксерокопие от касовия бон не са представени към молбата за отмяна, а е направено искане за справка в електронната система на Козлодуйския районен съд относно сканираните доказателства. Изложените в молбата факти обаче не могат да се квалифицират като някое от основанията за отмяна на влязлото в сила решение, посочени в чл.303, ал.1 от ГПК. Не са налице нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Решаващото писмено доказателство/платежният документ/ не е ново, тъй като се е намирало у молителя и по негово твърдение той го е представил към исковата молба. Евентуално сканираното копие на платежния документ, което се намира в електронната папка по делото на първоинстанционния съд, също не е нито нов, нито новооткрит документ, за да е налице някоя от хипотезите на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Следователно молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 от ГПК, поради което е нередовна и трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство трябва да бъде прекратено/ т.10 на ТР №7/2014 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение