Решение № 4782 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 748/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 35856 от 31.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4867/2025г. по описа на Административен съд София град, с което е отменен мълчалив отказ на главния архитект на Столична община да даде разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план (ПУП) по заявление с вх. № САГ24-ГР00-273/6/12.02.2025г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяната му и отхвърляне на жалбата. Ответникът – А. Т. Ц., чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в пледоария по същество оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Административен съд София град е сезиран жалба на А. Ц. /ответник в настоящото производство/ срещу мълчалив отказ на главния архитект на Столична община по заявление с вх. № САГ24-ГР00-273/6/12.02.2025 г. за издаване на заповед за разрешаване изработването на проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване в териториален обхват УПИ I-392, 394 „за комплексно жилищно строителство и трафопост“, кв.31, чрез образуване на нов УПИ І-392, 394 „за комплексно жилищно строителство и трафопост“ и нов УПИ ІV-394 „за ОО“, кв. 31, местност „Младост-4“ и ИПУР за тупик о.т.243-о.т.228, в образуване на нов тупик о.т.243-о.т.228а /нова/, кв.31, местност „Младост-4“. Към заявлението е приложено мотивирано предложение – първоначално и допълнително /преработено/, като последното е представено, след като на заявителя са дадени указания за отстраняване на установени несъответствия. Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на съдебно-техническа експертиза, което е прието като доказателство. Правилни са съжденията, изложени в оспореното решение, че производството по чл. 135 ЗУТ, е предварителна процедура, която няма за предмет одобряване на ПУП, а е предхождаща го и тази предварителна фаза приключва с разрешаване/отказ да се изработи проект на изменение на ПУП – ИПРЗ и ИПУР. Неправилен е изводът обаче, че административният орган не е проучил и не е анализирал относимите обстоятелства, свързани с искането да бъде разрешено изработване на проект за изменение на ПУП и че аргументите му, изложени в писмо рег. № САГ24-ГР00-273/5/17.06.2024 г. и в становище рег. № САГ24-ГР00-273/8/09.05.2025г. имат значение единствено във втората фаза на производството при издаване на заповед, чийто предмет е одобряване на проект за изменение на план за регулация и застрояване в искания обхват. Това е така по следните съображения. Предварителната процедура по искане за издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 1 ЗУТ, завършва със заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработването на такъв проект. В това самостоятелно предварително производство, предхождащо процедурата по одобряването на изменение на ПУП, се извършва /както правилно е отбелязал в мотивите АССГ/ единствено преценка: дали искането е направено от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ; има ли приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП; съответства ли предложението на ОУП на населеното място, ако има такъв и на правилата и нормативите по устройство на територията. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт и обратното – при липсата им, актът следва да бъде негативен. При съдебен контрол на акт по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, включително и на мълчалив такъв, съдът следва да извърши контрол за законосъобразност на извършената от административния орган преценка. При контрол относно законосъобразността на мълчаливия отказ се изхожда от естеството на искането и предполагаемите мотиви на органа да не го уважи. От събраните доказателства става ясно, искането изхожда от заинтересовано лице по чл. 131 ЗУТ, че същото е придружено от приложена скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП и че съответства на ОУП на Столична община. От графичната част на искането и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза обаче се установява, по несъмнен начин, че искането, основано на приложеното към него мотивирано предложение противоречи на редица правила и нормативи по устройство на територията: В представената графична част на проекта, лице на новообразувания по проект УПИ ІV-394, кв.31 е частта от южната граница на ПИ № 68134.4089.394, останалата част от южната, както и източната граница на ПИ № 68134.4089.394 стават странични за новообразувания УПИ, а южната, югозападната и западната граници на имота стават „дъно“ на УПИ ІV-394. При това положение нормата на чл. 31, ал. 2 от ЗУТ изисква разстоянието до тях да бъде минимум 6 м., а не 3 м., както е посочено в проекта. При евентуалното обособяване на ПИ № 68134.4089.394 в УПИ IV-394 югозападната му граница би се явила „дъно“ за УПИ І-392,394, кв.31, в който е изграден бл. 480. Не е било спазено отстоянието по чл.31, ал.2 ЗУТ, което трябвало да бъде 6м. Същото положението било и към бл. 478, както и на едноетажната масивна сграда /трафопост/ в УПИ І-392,394. Новопредвидената сграда в новия УПИ IV-394 е с проектирана височина до 15 м. при тази височина, спазвайки нормата на чл. 31, ал.1 от ЗУТ разстоянието до страничната /южната/ граница на новопроектирания УПИ IV-394, трябва да е 1/3 h или 5 м., докато в проекта е предвидено разстояние 3 м. До северозападната граница на УПИ IV-394 /дъно/ разстоянието трябва да е минимум 6 м., а не 3 м. както е по проект. Ново проектираната сграда, следва да се съобрази със съществуващите две девететажни жилищни сгради с височина на всяка от тях около 27 м. До бл. 480 разстоянието трябвало да е 1,5х15=22,5 м., защото новопроектираната сграда е разположена от юг на бл. 480 /чл. 32, ал. 2 от ЗУТ/. Описаните противоречия на желаното проектиране с правилата и нормативите по устройство на територията, обосновават предполагаемите мотиви на административния орган да постанови негативен резултат /под формата на мълчалив отказ/ по искането с което е сезиран. Отказът, в случая мълчалив, е законосъобразен – не следва да се допуска изработване на проект за изменение на ПУП, който видно от мотивираното предложение, изначално противоречи на строителните правила и нормативи. Като е отменил обжалвания пред него мълчалив отказ, Административен съд София град е постановил неправилно решение което следва да бъде касирано, а жалбата на А. Т. Ц. срещу отказа – отхвърлена. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,