Определение № 12015 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10633/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. срещу частта от определение №19792/14.10.2024 г. по адм.дело №8360/2024 г. на Административен съд - София - град(АССГ), с което е върната негова искова молба с вх. №25175/22.08.2024 г. по описа на АССГ и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател сочи, че не е доволен от определението, иска отмяната му, претендира присъждане на 45 000 000 лева. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваната част от определението, АССГ е приел, че ищецът не е изпълнил в цялост дадените му указания с разпореждане №17254/18.09.2024 г. за отстраняване на нередовностите на исковата му молба, като е предупреден, че частичното неизпълнение на указанията също има за последствие връщане на исковата молба поради несъответствието й с чл.127 ГПК. Неоснователни са доводите в частната жалба за съответствие на исковата молба с изискванията на ГПК. Ищецът не е конкретизирал надлежно указаните му задължителни реквизити на исковата молба съобразно чл.127 ГПК, които липсват, както в първоначалната искова молба, така и в допълнителната молба от 01.10.2024г., изготвена след запознаването му с разпореждането от 18.09.2024 г., а именно: от кои конкретно незаконосъобразни актове, действия и бездействия на служители на ответника при изпълнение на административна дейност са произтекли вредите и да конкретизира по вид и размер претендираните имуществени и неимуществени вреди. Правилна е преценката на АССГ за наличие на хипотезата на чл.129, ал.3 ГПК връзка чл.144 АПК - неотстраняване в срок на нередовностите на исковата молба. Обжалваната част от определението е правилна и следва да бъде оставена в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,