Определение № 1109 от 15.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1449/2023 г.

Производство по чл. 274, ал.2, изр.второ ГПК. Образувано е по частна жалба от „Агроелит-Митов“ ЕООД чрез адвокат Д. Д. от САК, против определение № 38 от 03.02.2023 г. по в.гр.д.№ 219/2022 г. по описа на ОС-Търговище. С обжалваното определение е оставена без уважение молба на жалбоподателя по чл.248 ГПК за изменение на въззивното решение по в.гр.д.№ 219/2022 г. на ОС- Търговище, в частта за разноските. С писмен отговор насрещната страна „Сити билдинг 64“ ЕООД чрез адв.С. К., оспорва частната жалба. Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. намира, че подадената частна жалба е процесуално допустима, но функционално компетентен да се произнесе по нея е Апелативен съд – Варна. Предмет на обжалване с частната жалба е съдебен акт, който съгласно т.24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и когато въззивния съд за първи път се е произнесъл по отправено към него искане по чл.248 ГПК, т.е. когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл.247, ал.2 ГПК и тогава ВКС се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. След изменението на чл.274, ал.2 ГПК с ДВ, бр.50/2015 г., така посочената в т.24 от горното ТР компетентност на ВКС като втора инстанция по чл.274, ал.2 ГПК, е заменена с функционалната компетентност на апелативен съд, която компетентност на апелативния съд се разпростира и върху определенията по чл.248 ГПК, постановени за първи път от въззивния съд, доколкото същите попадат в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл е налице произнасяне на ВКС с определение № 30 от 26.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 2751/2021г. на ГК, ІІ г.о. Както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. Изложеното води до извод, че компетентен да разгледа жалба срещу определение на въззивния съд, постановено за първи път от въззивния съд по чл.248 ГПК, е съответния апелативен съд, в случая това е Апелативен съд-Варна. Ето защо и на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл.2 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде прекратено и то да бъде изпратено по компетентност на Апелативен съд – Варна, който следва да разгледа частната жалба. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия