Определение № 3027 от 12.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2147/2024 г.

Производството е реда на чл.248 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. се е произнесъл по реда на чл.288 от ГПК с определение № 1828 от 11.04.2025 г. по настоящото дело, с което не е допуснал касационно обжалване на решение № 280 от 07.12.2023 г. по гр.д. № 329/2023 г. на Окръжен съд- Монтана по касационна жалба на З. З. Б. и Б. З. К.. С молба от 22.04.2025 г. от адвокат Т., пълномощник на ответника по касация М. В. М. моли определението на съда да бъде изменено като бъде допълнено в частта за разноските, като на страната бъдат заплатени направените разноски в размер на 2 000лв за адвокатска защита. Препис от молбата е връчен на З. Б. и Б. К., които чрез адвокат Ц. вземат становище с молба от 05.06.2025 г., че молбата за изменение чрез допълване на постановеното определение по чл.288 от ГПК следва да бъде оставена без уважение, тъй като липсват доказателства за реално направени разноски. Евентуално, ответниците по молбата поддържат възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от М. М.. Производството по молбата по чл.248 от ГПК е допустимо, тъй като същата е депозирана в законоустановения срок по чл.248,ал.1 от ГПК и от легитимирана страна. Представянето на списък на разноските не е предпоставка за допустимостта на искането за допълване на съдебния акт, съгласно т.8 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разгледано по същество, искането е частично основателно. В своето определение по чл.288 от ГПК настоящият състав не се е произнесъл по искането на ответника по касация, направено с отговора на касационната жалба, за присъждане в негова полза на разноски. Искането е своевременно заявено. Заедно с отговора на касационната жалба ответникът по касация е представил и договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено плащането в брой на сумата от 2 000лева адвокатско възнаграждение. Съгласно тълкуването на закона направено с ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, следва да се приеме, че така представеният договор за правна защита и съдействие удостоверява надлежното изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение на адвокат Т., съответно доказва се по делото, че ответникът по касация е направил реално разноски по делото. Направените разноски от ответника по касация следва да се възложат върху касаторите. По делото касаторите правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника по касация. Възражението е основателно. Обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката на ответника съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнагражедние съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на ответника е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в които е възразил по отношение на формулираните от касаторите два правни въпроса, по които са искали допускане до касация, като е изложил съображения, че въпросите не са обуславящи. При тези съображения настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената правна помощ от пълномощника на ответника по касация е в размер от 1200 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото и предоставената защита от пълномощника на ответника с оглед на факта, че е подаден отговор на касационната жалба, без процесуално представителство в открито съдебно заседание и защита срещу касационната жалба по същество. С оглед изложеното, налице са предпоставките за допълване на постановеното по настоящото дело определение по чл.288 от ГПК, като предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК касаторите /ищците/ следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски за касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1200лв., а в останалата част искането по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на ІІ г.о.,