Решение № 4754 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3066/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Никола Козлево, подадена чрез пълномощника адв. Вълканов, против решение № 23 от 08.01.2026 г., постановено по адм. дело № 336/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отменено Решение № 59 по Протокол № 7 от 24.06.2025 г. на Общински съвет – Никола Козлево, изпратена е преписката за ново произнасяне на административния орган и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради нарушение на съдопроизводствените парвила и противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно законосъобразността на оспорения административен акт. Твърди се още, че в частта за разноските съдебното решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили в тази част. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се реши спора по същество, а в условията на евентуалност се върне за ново разглеждане на друг съдебен състав, както и се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание се прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представител на ответника. Ответникът – „ВП Никола Козлево“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалните си представители адв. Солакова и адв. Петров, оспорват касационната жалба и изразяват становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор и писмени бележки. Претендират присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Шумен е образувано по жалба на „ВП Никола Козлево“ ЕООД срещу Решение № 59 по Протокол № 7 от 24.06.2025 г. на Общински съвет – Никола Козлево, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 129 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е отказано одобрение на проект за подробен устройствен план /ПУП/ – план за застрояване /ПЗ/ за смяна на предназначението на земеделска земя във връзка с инвестиционно намерение „Изграждане на „Вятърна електроцентрала – Пет могили““, по силата на който поземлени имоти с идентификатори 56071.26.122, 56071.19.301, 56071.29.32, 56071.26.124, 56071.16.508, 56071.31.125, 56071.39.194, 56071.16.510, 56071.31.123, 56071.15.505, 56071.15.507, 56071.32.128, 56071.33.532, 56071.52.247, 56071.54.535, 56071.13.507, 56071.70.431, 56071.69.431, 56071.21.517, 56071.20.107, 56071.29.6, 56071.38.37, 56071.51.536 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Пет могили, община Никола Козлево, и поземлени имоти с идентификатори 10330.10.79 и 10330.11.93 по КККР на с. Векилски, Община Никола Козлево, се устройват като „Чисто производствена устройствена зона“ /Пч/, с конкретно предназначение „За ветрогенератор“, ведно със следващите се от това сервитутни права, съобразно чл. 64, ал. 11, във вр. с ал. 2 и ал. 4 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 16 от 9.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти /Наредба № 16/2004 г./, както и поземлен имот с идентификатор 56071.25.8 в землището на с. Пет могили, Община Никола Козлево, се устройва като „терен за техническа инфраструктура“ /Тти/ с конкретно предназначение „За електрическа подстанция“. За да отмени оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че макар и актът да е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и при спазване изискванията на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, то същият е постановен при неспазване на изискванията за форма и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът приема, че в случая липсва правното основание за волеизявлението на органа за постановяване на отказ за одобряване на ПУП – ПЗ, доколкото в оспореното решение като фактическо основание е посочено единствено подаденото от жалбоподателя заявление, а като правно основание е посочен чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, който определя само вида на актовете, които се приемат от общинския съвет и не може да се квалифицира като мотиви за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, както и сочената норма на чл. 129, ал. 1 от ЗУТ. Според съда в случая Общински съвет – Никола Козлево е постановил оспореното решение излагайки аргументация, съставляваща по-скоро принципна позиция на общинските съветници с декларативен характер, очертаваща конкретни акценти в политиката на държавните органи относно насърчаването на използването на енергия от възобновяеми източници, вместо правно мотивирани изводи досежно относимите съгласно приложимия специален закон – ЗУТ, фактически и правни основания за одобряването на ПУП. Административният съд приема също така, че доколкото процедурата по одобряване на ПУП съставлява сложен фактически състав, елемент от който не е изследването на реколтата, цените на рентите и на земите, мотивирането на отказа на административния орган за одобряване на ПУП с неразписани в закона условия и предпоставки за одобряване на ПУП не само, че е недопустимо в производството по одобряване на ПУП, но и съставлява мотивиране на отказа в акта на органа по чл. 129, ал. 1 от ЗУТ на база твърдения и предположения, непочиващи на надлежно събрани и относими към предмета на административното производство доказателства. Изложените от органа мотиви в тази насока съдът приема и за необосновани, тъй като проектът за ПУП - ПЗ съответства на предвижданията на влезлия в сила Общ устройствен план /ОУП/ на Община Никола Козлево, което означава, че отпадането на земеделското предназначение за имотите - предмет на ПУП, вече е прието и заложено в плана за развитие на общината, като за същите са проведени и дължимите съобразно Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ оценки за вероятно въздействие върху околната среда, биологичното разнообразие и човешкото здраве. Прието е от съда още, че посоченото като мотив изразеното чрез подписка несъгласие на жители на населените места, в чиито землища се намират имотите, предмет на процесния ПУП, само по себе си няма никаква правна стойност, след като съгласието на същите не е предвидено като задължително условие за отказаното с оспорения акт одобряване на проект за ПУП - ПЗ за изграждане на вятърна електроцентрала. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяване на решението по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспореното решение на Общински съвет – Никола Козлево. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за недопустимост на оспореното съдебно решение в частта, с която е осъдена Община Никола Козлево да заплати разноските по делото, без същата да е страна по делото. Общински съвет – Никола Козлево е орган на местното самоуправление, който обаче не разполага със самостоятелен бюджет и няма качеството на юридическо лице. Поради това правилно административният съд е възложил направените по делото разноски, с оглед изхода на спора, в тежест на Община Никола Козлево в съответствие с нормата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, съгласно която „поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице е Община Никола Козлево и единствено тя в качеството си на персонифициран субект на гражданското право може да отговаря за задължения или да има права по правоотношения на равнопоставеност, каквото е това за деловодните разноски. Правилно първоинстанционният съд приема също така, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 1 от ЗУТ. Правилен и в съответствие със закона е и решаващият извод на съда, че при издаването на решението на Общински съвет – Никола Козлево не са спазени изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, които нарушения обосновават и незаконосъобразността на административния акт. Видно от съдържанието на оспореното решение на Общински съвет – Никола Козлево, същото е немотивирано като не съдържа нито фактически, нито правни основания, които да навеждат за наличието на законови предпоставки за постановяване на отказа за одобряване на проект за ПУП – ПЗ за смяна на предназначението на земеделска земя във връзка с инвестиционно намерение „Изграждане на „Вятърна електроцентрала – Пет могили““. Както и правилно приема административният съд, посочените в решението на Общински съвет – Никола Козлево правни норми касаят само компетентността на органа и вида на актовете, които може да издава, но не обосновават нито една от хипотезите за постановяването на отрицателен акт по отправеното искане за одобряване на ПУП - ПЗ. Посочването също така в оспорения акт на изразено отрицателно становище на няколко общински комисии и на опасенията на земеделски производители относно намаляване на реколтата, рентите и цените на земята, както и на подписка на жители на с. Пет могили и с. Векилски, изразяваща несъгласие с процедирания ПУП – ПЗ, са съображения по целесъобразност и обстоятелства, неотносими към процесната устройствена процедура и законовите предпоставки за одобряване или отказ за одобряване на ПУП, поради и което не биха могли да мотивират процесния отказ. Нито едно от тези обстоятелства не съставлява законово условие и предпоставка, предвидено като част от сложния фактически състав по одобряване на ПУП. В конкретния случай наличие на мотиви за постановяване на оспорения отказ не могат да бъдат изведени също така и от приложената по делото административна преписка, част от която е и решението по т. 3 от Протокол № 6/15.04.2025 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/ за приемане на процесния проект на ПУП – ПЗ и то без забележки. В тази връзка правилен е и извода на първоинстанционния съд, че не са изяснени от страна на административния орган факти и обстоятелства от значение за случая, доколкото липсва извършена от органа преценка на релевантни за спора факти, като например дали предложения за одобрение проект на ПУП – ПЗ съответства на предвижданията на действащия за процесната територия ОУП. Ето защо, като е приел, че отказът е незаконосъобразен, поради липса на мотиви и съществено нарушение на чл. 35 и 36 от АПК, свързани със събирането и обсъждането на относими за спора доказателства, съдът е приложил правилно закона и решението му се явява правилно, включително и в частта, с която преписката е върната на органа за ново произнасяне. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че неоснователно се явява и възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил при постановяване на съдебното решение, че Решението по оценка на въздействието върху околната среда № ШУ-1-1/05.06.2024 г. на директора на РИОСВ – Шумен е със спряво действие, тъй като е оспорено с искане за прогласяване на неговата нищожност и по оспорването има образувано адм. дело № 299/2025 г. по описа на Административен съд – Шумен. Това обстоятелство, обратно на изложеното в касационната жалба, не може да обоснове извод за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото със същото оспореният отказа не е бил мотивиран. Необсъждането на това обстоятелство от страна на административния орган в оспорения акт не може да бъде преодоляно от съда, тъй като съдът дължи проверка законосъобразността на оспорения акт, на основанията на които е издаден. Съдът не може да допълва акта с мотиви, които органът не е имал предвид, както и е недопустимо допълване на мотивите на издадения акт и от органа във фазата на съдебното производство. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Шумен е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалните представители на ответника „ВП Никола Козлево“ ЕООД за присъждане на разноски за касационната инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати такива. По отношение претендираното в това производство адвокатско възнаграждение от този ответник обаче се явява основателно направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на 1 500 евро за осъществено процесуално представително пред касационната инстанция, определено при съобразяване нормата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа и на чл. 78, ал. 5, изр. трето от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, доколкото размерът на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна е 1 000 евро. В конкретния случай адвокатски хонорар в размер на 3 603.70 евро е прекомерен и с оглед характера на касационното производство, фактическата и правна сложност на делото, както и предвид осъщественото процесуално представително само в едно съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,