Определение № 2706 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2600/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на Община Варна, чрез юрк. С. Ненчев, против Определение №701 от 21.01.2025г., постановено по адм. дело №2341/2024г. по описа на Административен съд – Варна /АС – Варна/, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на глоба в размер на 100 /сто/ лева, наложена му с протоколно определение от 14.01.2025г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното определение, като се иска отмяната му или постановяване на ново, с което се намали размера на наложената глоба до законовия минимум. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК във връзка с чл. 92, ал. 3 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното протоколно определение е оставена без уважение молбата за отмяна на наложената, на осн. чл.92а от ГПК, глоба на кмета на Община Варна в размер на 100,00 лева. За да стигне до този извод, съдът е приел, че глобата е била наложена с протоколно определение от 14.01.2025г., тъй като с процесуалното си поведение кмета, в качеството си на ответник по делото, е станал причина за отлагането му за следващо съдебно заседание. Същият не е представил до 14.01.2025г. доказателства, относими за спора, които му е указано да представи с протоколно определение на съда от 19.11.2024г. Отлагането на делото е причинено от неоснователно забавяне на процесуални действия на ответника, като съдът не възприел за доказани сочените в молбата за отмяна на глобата причини, а именно, че процесуалният му представител е бил с голяма служебна натовареност, както и, че същият е имал семейни проблеми във връзка с претърпяна от съпругата му злополука. Определението е правилно. Съгласно чл. 92а от ГПК „Страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91.“ В случая отлагането на делото е в причинна връзка с процесуалното поведение на ответника и не е обусловено от пропуски на съда. В съдебно заседание по делото на 19.11.2024г., в което е участвал процесуален представител на ответника, на същия е указано да представи Заповед №4146/27.11.2023г. на кмета на Община Варна, като следващото заседание е отложено за 14.01.2025г. До провеждането му, а и в самото заседание, тази заповед не е била представена, а вместо това, участващия в заседанието процесуален представител на ответника, отново е поискал да му се даде възможност да я представи без да сочи причините, поради които не е изпълнил указанията на съда, дадени му в съдебното заседание от 19.11.2024г. С пасивното си процесуално поведение и неизпълнение указанията на съда, кмета на Община Варна, като ответник в производството по АД №2341/2024г. на АС – Варна, е станал причина за отлагане на делото за следващо поред съдебно заседание, съответно последиците от поведението му са тези по чл. 92а от ГПК. Правилно съдът е отхвърлил молбата за отмяна на наложената глоба, тъй като доводите за забавянето са останали голословни, защото не са били подкрепени от доказателства, което се споделя напълно и от настоящия касационен състав. Размерът на наложената глоба е по-близък до минималния, предвиден в кодекса. Според настоящият касационен състав същият е преценен правилно и не следва да бъде изменян. Предвид изложеното, Определение №701 от 21.01.2025г. по адм. дело №2341/2024г. по описа на Административен съд – Варна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,