Определение № 8680 от 20.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7875/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от кмета на Район „Приморски“, гр. Варна, чрез старши юрисконсулт М. Щерева срещу определение № 8569/ 30.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1370/2026г. по описа на Административен съд – Варна, с което съдът е уважил искането на С. Т. С., от гр. Варна и е спрял предварителното изпълнение на Заповед № 129 от 22.04.2026 г. на кмета на Район „Приморски“ гр. Варна, с която е утвърден Протокол № 2/09.04.2026 г. от заседание на Комисия по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища в Община Варна. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че със заповедта не е допуснато предварително изпълнение и съдът не е следвало да се произнася по това искане, инкорпорирано в жалбата, с която е бил сезиран от С. срещу Заповед № 129 от 22.04.2026 г. на кмета на Район „Приморски“, гр. Варна. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът - С. Т. С., в писмен отговор оспорва частната жалба и моли съдът да остави в сила обжалваното определение на първоинстанционния съд. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение и определение за поправка на ОФГ, допусната в първото, административният съд е уважил искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 129 от 22.04.2026 г., издадена от кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, в частта по т. 5 - по отношение на С. Т. С. – наемател на общинско жилище, находящо се на адрес гр. Варна, [улица]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая е налице надделяващ частен интерес пред обществения такъв, с оглед възрастта на оспорващата – [възраст], здравословното й състояние, както и наличните доказателства за финансовото състояние както на С., така и на двамата й сина, членове на домакинството, ползващо общинско жилище по реда на Закона за общинската собственост и Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища в Община Варна. Според съдебният състав, актуалното здравословно състояние на С. и диагнозите, поставени при извършени медицински прегледи по своята същност са нови обстоятелства, каквито изисква разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2-ро от АПК, за да се прецени дали са налице основания за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Счел е, че доколкото със заповедта е разпоредено да се освободи имота в десетдневен срок от изтичане на договора, това също ще рефлектира изключително неблагоприятно в сферата на адреса на заповедта и нейното домакинство. С такива мотиви е уважил искането на С. за спиране на предварителното изпълнен на Заповед № 129 от 22.04.2026 г. на кмета на Район „Приморски“, гр. Варна. Определение е правилно. Съгласно чл. 46, ал. 5, изр. 2 ЗОбС жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не спира нейното изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК сочи, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение за имот - общинска собственост, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. В тежест на страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение е да докаже, че е налице обективна възможност спрямо нея да настъпи значителна или трудно поправима вреда. В случая това е сторено, а решаващият съд обосновано е приел, че предварителното изпълнение на акта би причинило такива вреди на оспорващата и нейното домакинство, като е взел предвид обстоятелството, че прекратяването на наемния договор за общинския имот засяга пряко жизненоважни интереси на жалбоподателката, които са противопоставими и са непропорционални на защитавания от законодателя с допуснатото по закон предварително изпълнение на този вид заповеди обществен интерес. С. С. е на преклонна възраст, има здравословни проблеми, освидетелствана е с ТЕЛК – 66% ТНР, няма възможност за излизане на свободен наем, не разполага с друго, годно за постоянно обитаване жилище, а и краткият срок, даден за освобождаване на жилището от изтичане на договора – 10 дни, мотивира приемането на искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт за основателно. Според настоящия съдебен състав, процесният административен акт засяга пряко жизнено важни интереси на оспорващата, доколкото негов предмет е жилищен имот, което обстоятелство предполага обсъждане на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и на правото по чл. 8 ЕКПЧ, изискващи намесата на администрацията да не доведе до последица, при която освобождаването на имота да остави лицето бездомно. Предварителното изпълнение на заповедта би засегнало пряко основно човешко право на жалбоподателката и нейното домакинство, което право е защитено от чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧ. Според стандартите, установени в практиката на ЕКПЧ, отнемането на жилището е най-крайната форма на намеса в правото на неприкосновеност на жилището и въпросите, свързани с наличието или липсата на друг имот, годен за обитаване не е въпрос относим единствено към законосъобразността на заповедта по същество, а и към преценката за основателността на предварителното й изпълнение. При тези факти настоящия съдебен състав също приема, че е доказан противопоставим на презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили при лишаване на жалбоподателката и членовете на нейното семейство от жилище, като изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ако бъде спряно изпълнението на административния акт, няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а от евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди на Община Варна, които да са трудно поправими. Затова фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде запазено. Неоснователни с оглед изложените по-горе мотиви са релевираните в частната жалба съображения, че Заповед № 129 от 22.04.2026 г. на кмета на Район „Приморски“ община Варна няма предварително изпълнение, нито по закон, нито такова, допуснато по силата на чл.60 от АПК. С определение № 6735/ 17.06.2026 г. по адм. дело № 5283/2026 г. състав на ВАС е приел, че със Заповед № 129 от 22.04.2026 г. на кмета на Район „Приморски“ гр. Варна по своята същност се постига ефекта на прекратяване на съществуващия договор за наем, като се дава срок за доброволно освобождаване на общинския имот. Мотивите в определението на ВАС охарактеризират процесната заповед като такава по чл.46, ал.2 от ЗОбС, която по силата на чл.46, ал. 5 от с.з. има предварително изпълнение. Ето защо частната жалба е неоснователна, а определението на съда като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд