Определение № 63 от 22.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 660/2013 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.43, т.2 НПК за промяна на местната подсъдност на разглежданото ВНЧХД №1172/2013 г. по описа на Софийски градски съд (СГС). В писменото си становище прокурорът от ВКП предлага искането да бъде уважено и делото да бъде изпратено за разглеждане от друг, равен по степен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира, че са налице условията на чл.43, т.2 НПК за промяна на местната подсъдност на следните съображения: Съобразно правилата за местна и родова подсъдност пред СГС е било образувано ВНЧХД №1172/2013 г. по описа на същия съд въз основа на частна жалба срещу разпореждане на съдия- докладчик от СРС, постановено по НЧХД №15675/2011 г., с което на основание чл.250, ал.1, т.2 НПК е било прекратено производството по делото. Най- старият от съдиите в СГС, които не са се отвели до момента от производството, на основание чл.43, т.2 НПК е прекратил производството по делото и е изплатил същото на ВКС за промяна на подсъдността по реда на чл.43, т.2 НПК. Настоящият касационен състав прецени, че са налице предпоставките на чл.43, т.2 НПК и на това основание делото трябва да бъде разгледано в равен по степен съд. Няма съмнение, че подсъдими в производството са действащ съдия във въззивния съд и член на семейството му, респективно налице е законовата забрана за разглеждане на делото в съд, в чийто съдебен район подсъдимият е съдия. Ето защо подсъдността на производството трябва да бъде променена, като бъде определен друг съд да разгледа депозираната срещу акта на СРС жалба. Касационната инстанция прие, че делото трябва да бъде разгледано в Окръжен съд- гр. София. Така мотивиран и на основание чл.43, т.2 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение