Определение № 77 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3189/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. А. М. чрез адв.М. Т. и адв.К. Т. срещу решение № 76 от 21.05.21г.по в.т.дело № 446/21г.на Бургаски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 260025 от 22.01.21г.по т.д.№ 1186/19г.на Несебърския районен съд.С него съдът е признал за установено по отношение на ответника Д. М.,че наследодателят му А. Д. М., починал на 21.11.15г.,през месец февруари 2008г.е предоставил на ищеца М. Х. Т. заем в размер на 13000 евро с лихва от 755 евро за половин месец,което вземане е било обезпечено със запис на заповед от 28.02.08г.,с падеж на 15.03.08г.,с издател М. Т. и на 27.03.2008г.А. М. е предоставил на ищеца заем в размер на 37555 евро за срок от 6 месеца,при месечна лихва в размер на 10%,което вземане е било обезпечено с издаден от М. Т. запис на заповед за сумата 60900 евро,с падеж на 27.09.2008г.1като горните действия – кредитиране по занятие са извършени от А. Д. М. без съответното разрешение, каквото се изисква за извършването им,с което е осъществил състава на чл.252 ал.1 НК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси :1.Предоставянето по занятие на заеми със средства ,които не са набрани чрез публично привличане на влогове, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение,осъществява ли състава на престъпление по чл.252 НК; 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за неоснователни. Направено е искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по ТД №1/20.на ОСНК на ВКС,образувано по първия въпрос. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата М. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 108 от 22.07.11г.по гр.дело № 813/10г.ВКС е отменил изцяло решение от 10.03.10г.по гр.дело № 15/10г.на АС – Бургас и оставеното с него в сила първоинстанционно решение от 16.11.2009г.по гр.д.№ 331/09г.на ОС –Бургас и вместо него е постановено друго,с което е признато за установено по отношение на длъжника М. Х. Т. от [населено място],че дължи на ищеца А. Д. М. от [населено място] общо сумата от 73845 евро, за която М. Т. е издал запис на заповед от 28.02.08г.за сумата от 13 755 евро,с падеж – 15.03.08г.и запис на заповед от 27.03.08г.за сумата от 60090 евро, с падеж -27.09.2008г.,мораторна лихва, възлизаща общо на 4769.37 евро,както и законна лихва върху главницата от 73845 евро, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение – 2.02.09г.Съставът на ВКС е приел,че процесните заповеди на заповед с оглед разпоредбата на чл.535 ТЗ са редовни от външна страна,сочените менителнични ефекти са валидни и се явяват годно несъдебно изпълнително основание. Установено е, че с договор за цесия от 4.03.15г. А. М. е прехвърлил всичките си вземания към М. Т., възлизащи общо на сумата 73845 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 2.02.09г.до окончателното изплащане,както и сумата от 4588.57 лв,за която е издаден изп.лист по ч.гр.д.№ 43/09г.на РС-Несебър, на Д. М.. С постановление от 24.03.16г.на прокурор при Окръжна прокуратура – Б.,на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК,е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-534/12г.по описа на ОД МВР-Б., срещу виновното лице А. М.,за престъпление по чл.252 ал.2 вр.ал.1 НК, поради настъпила смърт на дееца.Наблюдаващият прокурор е направил извод, че през периода 2007г. – 2011г.в [населено място] М. многократно е предоставял парични средства в заем на различни лица – Х. Х., П. Х., В. Ж., Р. Д., М. Т., Й. Л., срещу уговаряне на лихви срещу получените суми,обезпечавайки вземането си с ипотека или запис на заповед.Прокурорът на ОП -Б. е установил наличието на повече от три случая на заемане на парични средства срещу насрещна материална облага /лихва/ с цел заемодателят да реализира доходи от реално предоставените средства на други лица,която дейност покрива по същество понятието банково кредитиране,поставена под разрешителен режим,поради което е приел,че извършените от А. М. деяния осъществяват от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.252 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. Въззивният съд е приел,че представянето на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство на посочените в чл.124 ал.5 ГПК основания е достатъчно основание за допустимост на иска по чл.124 ал.1 ГПК. Въз основа на анализ на писмените доказателства и свидетелските показания по делото е прието за установено,че А. М. е предоставял парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага – лихва върху паричния ресурс.Той е предоставял паричните средства за своя сметка и на свой риск, определял е параметрите по заема, размера на лихвите, начина на изплащане,вида на обезпеченията.Направен е извод,че тази дейност по същността си съответства на понятието банково кредитиране,което се намира под разрешителен режим по Закона за кредитните институции.Изложени са съображения,че съгласно чл.1 ал.2 ЗКИ кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари.За извършване на банкова дейност се изисква лиценз.Законът не дава право на физическо лице да извършва банкови сделки и предвижда специални условия за извършване на такива от юридическо лице .Независимо от формата на кредитиране – запис на заповед, договор за заем на парични средства,обезпечени с ипотека, сделката по същество е предоставяне на парични средства срещу лихва и обезпечение,което съставлява банкова сделка, за която А. М. е нямал разрешение.Ето защо е прието,че осъществената от него дейност е съставомерна по чл.252 НК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Трето гражданско отделение, намира, че поставеният от касатора въпрос: „Предоставянето по занятие на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение,осъществява ли състава на престъпление по чл.252 НК“ е от значение за изхода на спора. По същия въпрос е образувано за разглеждане ТД № 1/2020г.на ОСНК на ВКС, решението по което е от значение за правилното решаване на делото. Ето защо и на основание чл.292 ГПК следва да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.