Решение № 11770 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9881/2009 г.

Решение № 11770 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9881/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 19а, ал. 5 от Правилника за приложени на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ) . Образувано е по касационна жалба от Министъра на земеделието и храните против решение № 5106 от 16.04.2009 година по адм. дело № 12735/2008 година на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменена заповед № РД 46-878 от 25.07.2008 година на министъра на земеделието и храните. Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че след като административния орган не е изяснил причините за липсата на молба за ликвидация, правилно съдът е отменил административния акт. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК във връзка с чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от ответницата по делото против изричния отказ на МЗХ постановен по заявление вх. № АО-1145 от 13.08.2007 година за обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ с поименни компенсационни бонове за имущество, бивша собственост на наследодателя и Костадин Панайотов. Основанията за отказ на административния орган са свързани единствено с липсата на молба за ликвидиране на имотите. С оспореното решение съдът е отменил изричния отказ на административния орган и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е установил, че за наследодателя на ответницата е било образувано досие № 30160 предадено на Българската държава и съхранявано в опис 12 на фонд № 719к на ЦДА. Налице са и други доказателства като свидетелство за етническо малцинство и декларация за изселване в която са описани имотите. Първоинстанционният съд е изследвал материално правните предпоставки по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ и е анализирал разпоредбата на § 66 ПЗР на ПМС 456/1997 година . Приел е, че претенцията се доказва с документите, описани в чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ. Обсъдил е основното възражение на жалбоподателя, за значението на липсата молбата за ликвидация. Изложил е съображения, че правилникът регулира широк кръг обществени отношения, като установява общозадължителни правила за поведение за неограничен кръг правни субекти. Приел е, че жалбоподателя не е изпълнил задължението си да изясни фактическите обстоятелства по преписката. Въз основа на това съдът е извел правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и е уважил жалбата срещу нея, като основателна. Така постановеното решение е правилно. Основното възражение на жалбоподателя и в настоящото производство е, че след като разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от ППЗСПЗЗ предвижда представяне на молба за ликвидация и такава не е представена, то не могат да бъдат установени правата на собственика и които са изискуеми за установяване на основателността на претенцията. Доводът е неоснователен. В цитирания чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ императивно е предвидено, че изселилите се през периода 1913-1928 година подлежат на обезщетяване ако не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин. Това налага изследване във всеки отделен случай дали бежанецът или изселилият се българин е бил обезщетен към момента на изселването. В решение № 9175 от 9.11.2004 година по адм. дело № 1775/2004 година на Върховния административен съд, петчленен състав е направен обстоен преглед и цялостен анализ на обезщетяването съгласно действащото към момента на извършването му законодателство. На първо място това е Конвенцията между България и Гърция относно свободата за емиграция на малцинствата, подписана от пълномощниците на Гърция от една страна и на България от друга, приета според чл. 56, ал. 2 от договора за мир с България, сключен на 27 ноември 1919 г. Създадена е Смесена комисия имаща за задача да следи за прилагането на конвенцията за доброволното изселване и да ликвидира недвижимите имущества на изселниците. Тя определя начините на ликвидация на недвижимите имоти на изселниците, като за целта е изработен и приет Правилник по взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства. В чл. 15 на раздел III - Права и задължения на лицата, които се ползват от конвенцията на същия правилник, е предвидена възможност за кандидат-емигрантите, които са подали своите декларации за изселване до 18.12.1922 г., да продадат направо или чрез пълномощници, недвижимите си имоти, намиращи се в държавата, която напускат. В случай, че това не стане непродадените такива от изселника се ликвидират служебно от Смесената комисия при условията за оценяване и изплащане, посочени в чл. 18 - 21 от правилника. Всеки има право да иска от Смесената комисия да ликвидира неговите имоти, а ликвидирането се извършва чрез оценяването им. Стойността на ликвидираните недвижими имоти се изплаща от части в брой - обикновено 10%, а останалата част - чрез поименни облигации, издадени специално за това от двете правителства. Никой от изселващите се етнически българи не може да бъде лишен от имотите си преди пълното изплащане на тяхната стойност, по начина определен в чл. 19. След изплащането на стойността им, ликвидираните от Смесената комисия имоти остават на държавата където са се намирали и от фондовете, на която са изплатени - чл. 21. Същите права са предвидени и за вече изселилите се, които биха подали до Смесената комисия или на нейните представители декларация, по образец, приложен към правилника, установяваща желанието им да се ползват от конвенцията по изселването. Тази категория изселници са имали същото задължение да продадат или ликвидират чрез Смесената комисия всичките си недвижими имоти, които са оставили в родната си страна. За да бъде образувано ликвидационно досие всеки изселил се българин, желаещ да се ползва от конвенцията е следвало да подаде до комисията декларация за изселване, придружена задължително със свидетелство за етническо малцинство и молба за ликвидиране по образците, уредени с правилника. Съобразно така описания ред за ликвидиране на имотите на изселниците е и възприетият ред на доказване на правото на обезщетение в чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ. Този ред не би могъл да е друг поради това, че е изминал твърде дълъг период от време от една страна, а от друга - всички искания, молби и взаимоотношения със Смесената комисия са се осъществявали единствено писмено. Делата по ликвидираните имоти и техните оценки са били предавани на съответните правителства от Смесената комисия. В България те се съхраняват в Централния държавен архив в архивен фонд 719к "Гръцко-българска емиграционна комисия в България". Фонд 719 к се състои от тридесет поредни описа, като в опис 1 се съдържат всички преписки на изселени българи от Гърция, като ликвидационни досиета. В тези от опис 1 се съхраняват ликвидационните листове с оценка на имотите. Единствено в опис 12 се съхраняват преписките на българи-бежанци от Беломорска Тракия и Македония за ликвидация на имоти - по населени места, без ликвидационните листове с оценката на имотите. Ето защо в чл. 19а, ал. 1, т. 2 ППЗСПЗЗ е предвидено при подаването на заявление за признаване право на обезщетение към него да се прилагат свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и молба за ликвидиране, както и други архивни документи. Тези три писмени доказателства са по същество попълнени образци № 1А, със съответния № 1Б, образец № 2А със съответния № 2Б и молба за ликвидиране, образец № 3, подавани до подкомисиите на Смесената комисия или направо до нея, въз основа на които са се образували досиета. Съхраняването им е станало в опис 1 на архивен фонд 719к на Централния държавен архив, а при липса на оценка за ликвидиране на имотите - съответно в опис 12. Съгласно § 66 от ППЗСПЗЗ по смисъла на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, неполучили облигации са тези лица, чиито са посочени като неликвидирани по опис 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив, и: не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов Кафандарис"; не са били прехвърлени от собствениците им и не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването да спогодбата от 1964 г. са били изоставени от правоимащите поради каквото и да е било причина на гръцка територия. Изискванията по т. 1 и т. 2 на § 66 са отрицателни материалноправни предпоставки и доказването им е в тежест на административния орган, както правилно е приел съдът. В случая административния орган е прехвърлил изцяло тежестта на доказване върху правоимащия, каквато не е целта на закона. Неговата цел е да бъдат обезщетени правоимащите, ако са налице предпоставките за това. В този смисъл настоящата инстанция споделя изцяло подробните съображенията на тричленния състав относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 19а, ал. 2, т. 2 и § 66 от ППЗСПЗЗ. Ето защо е неоснователно твърдението в жалбата, че липсата на молбата е достатъчно основание за отказ, след като за наследодателя на ответницата по касационната жалба е налице ликвидационно досие. По тези съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да се остави в сила, като се имат предвид и мотивите, изложени в настоящия съдебен акт. Водим от гореизложеното и на основание, Върховният административен съд, петчленен състав