Определение № 1775 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1180/2026 г.

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. К., против определение № 548 от 19.02.2026 година на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. дело № 343/2026 година, в частта му, в която съдът е оставил без уважение искането му, инкорпорирано в частната му жалба, за предоставяне на правна помощ. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Жалбоподателят е посочил редица други граждански дела с негово участие, в които искането му в същата насока е било уважено. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По фактите настоящата инстанция съобрази следното: Производството по гр. дело № 4277/2025 г. по описа на СГС е образувано по искова молба на Г. К. против АССГ, изпратена до ВКС, който съд я е изпратил по компетентност на СГС с оглед функционалната компетентност в рамките на общите граждански съдилища. В исковата молба Г. К. е твърдял, че на 03.04.2025 г. получил отговор на ответника АССГ по адм.д. № 313/2025 г., в който пълномощникът на председателя изложил твърдения, засягащи неговата чест и достойнство, поради което е претендирал обезщетение в размер на един милион лева. С определение № 23712 от 25.11.2025 година състав на СГС е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Административен съд София-град. Прекратителното определение е обжалвано от Г. К. като в хода на обжалването същият е поискал правна помощ и назначаване на преводач от руски език. Образувано е производство по в. ч. гр. дело № 343/2026 година по описа на САС като решаващият въззивен състав е отменил прекратителното определение № 23712/25.11.2025 г. по гр. д. № 4277/2025 г. на СГС, I-13 състав, и е върнал делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него. С посоченото определение САС е оставил без уважение искането на Г. К., инкорпорирано в частната му жалба, за предоставяне на правна помощ и за определяне на преводач от руски език и именно в тази част същото се обжалва пред настоящата инстанция. Въззивният съд е посочил, че молбата на жалбоподателя за правна помощ е била уважена от първоинстанционния съд на 31.07.2025 г. С обжалваното въззивно определение основната цел на въззивния съд е била да се произнесе по частната жалба на молителя, съдържаща искане за отмяна на първоинстанционното определение, с което съдът е приел, че не е компетентен да разгледа делото, прекратил е производството и е изпратил молбата на жалбоподателя на АССГ. Преценявайки предмета на делото, апелативният съд е достигнал до извода, че жалбата е основателна и е отменил първоинстанционното определение. Върнал е делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Доколкото въззивният съд е приел основното искане на жалбодателя за основателно, безцелно е било на същия да се назначава преводач и да му се предостави правна помощ в това производство, тъй като целеният от жалбоподателя резултат е бил постигнат. Отделно от това въззивният съд е посочил, че по искането на Г. К. за предоставяне на правна помощ има произнасяне с определение от 31.07.2025 г. по гр. дело № 4277/2025 г. по описа на СГС, което означава, че искането му в тази насока е било вече удовлетворено. С оглед изложеното определение № 548 от 19.02.2026 година на Софийския апелативен съд, постановено по в. гр. дело № 343/2026 година, в частта му, в която съдът е оставил без уважение искането на Г. К., инкорпорирано в частната му жалба, за предоставяне на правна помощ, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.