Определение № 8071 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Политическа партия „Възраждане“, представлявана от председателя К. Костадинов, чрез адв. Николова, срещу Определение № 2223/29.05.2026 г. по адм. д. № 584/2026 г. на Административен съд Велико Търново, с което е оставено без разглеждане оспорването на политическата партия срещу Решение № 338/07.05.2026 г. на Министерския съвет на Република България. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт, иска се отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на оспорването срещу акта и акцесорното искане за спиране на изпълнението му, засягащ законните интереси на частния жалбоподател да ползва безвъзмездно конкретни помещения. Ответникът по частната жалба, Министерският съвет на Република България, чрез правен съветник в дирекция „Правна“ И. Георгиева, оспорва основателността на частната жалба, иска оставяне в сила на определението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховния административен съд, в състав на Четвърто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Пред Административен съд Велико Търново е оспорено Решение № 388/ 07.05.2026г. на Министерския съвет на Република България, с което безвъзмездно е прехвърлено правото на собственост върху имот частна държавна собственост, намиращ се в гр. Велико Търново, [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.513.285.1.8 по КККР на града, представляващ стаи №№ 103, 104, 105, 106 и 107 с предназначение за делова и административна дейност, на Община Велико Търново. Според първостепенния съд оспореното решение представлява акт на разпореждане с имот частна държавна собственост от собственика на имота, няма белезите на административен акт или административен договор, тъй като с него не се създават права или задължения, не се засягат права или законни интереси на граждани или организации. Но дори при обратен извод, политическа партия „Възраждане“ няма правен интерес от оспорването му, тъй като не е адресат на акта и за нея не възникват нито права, нито задължения. Определението е правилно. Индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК е издаденият от орган на власт, въз основа и в изпълнение на закона, който създава права или задължения или пряко засяга права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Решение № 388/ 07.05.2026 г. на Министерския съвет на Република България не отговаря на посочените признаци. То е издадено въз основа и в изпълнение на чл. 106 от Конституцията на Република България и чл. 54, ал. 1 от Закона за държавната собственост, от орган на власт, но не създава права или задължения за отделни граждани или организации, нито засяга техни права, свободи или законни интереси. В регулираното с него правоотношение политическата партия не участва. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, приема, че определението не е засегнато от наведеното от частния жалбоподател отменително основание и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 евро, тъй като искане по чл. 143, ал. 3 АПК е заявено във възражението срещу частната жалба. Така мотивиран и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение,