Определение по допустимост от 14.04.2022 г. на КС по к. д. № 6/2022 г.

Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) във фазата по допустимост на искането по реда на чл. 19, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС). Делото е образувано на 23.03.2022 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 25, чл. 86, ал. 1 в частта, „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и на чл. 86, ал. 5, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 109 от 21.12.2021 г.) (ПОДНС). Според вносителя оспорените разпоредби противоречат на чл. 8, чл. 84, т. 16 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията. В искането се поддържа, че чл. 25 ПОДНС „недопустимо разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт, с което се нарушава принципа на разделение на властите и се накърнява независимостта на съдебната власт. Посочва се също, че разпоредбата създава задължение за участие на главния прокурор в обсъждания на Комисията по конституционни и правни въпроси на Народното събрание относно прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи при липса на детайлно уредена процедура, без това да е обвързано с конкретна необходимост от дискусия и по теми, част от които излизат извън компетентността на главния прокурор и на самата комисия. В искането се изтъква също, че изискването за провеждане на обсъждане „най-малко веднъж на три месеца“ е прекомерно, излиза извън системата на контрол и възпиране на отделните власти, представлява вмешателство в независимостта на съдебната власт и нарушава принципа на разделение на властите. По отношение на чл. 86, ал. 1 ПОДНС в частта, „включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад“ и чл. 86, ал. 5, изречение второ ПОДНС в искането се поддържа, че разпоредбите недопустимо разширяват и допълват чл. 84, т. 16 от Конституцията. Посочва се, че с даването на препоръки на прокуратурата от Народното събрание и с изискването за отчет относно тяхното изпълнение се нарушава балансът между властите и се изземват конституционни функции на съдебната власт. Конституционният съд, за да се произнесе по допустимостта на искането, съобрази следното: Искането е направено от легитимен субект на инициатива съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Предмет на искането е установяване на противоконституционност на разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е в кръга на правомощията на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Искането е направено след обнародване и влизане в сила на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. По този предмет Конституционният съд не се е произнасял с решение или определение за недопустимост, поради което не е налице отрицателната процесуална предпоставка по чл. 21, ал. 6 ЗКС, която да изключва неговата допустимост. Искането има изискуемите от чл. 17, ал. 1 и 2 от Закона за Конституционен съд и чл. 18, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) форма и реквизити. Предвид гореизложеното Конституционният съд намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество. С оглед предмета на конституционното производство Съдът приема, че като заинтересовани институции на основание чл. 20а, ал. 1 ПОДКС следва да конституира: Народното събрание, президента, Министерския съвет, министъра на правосъдието, Висшия съдебен съвет, Върховния касационен съд и Върховния административен съд. На основание чл. 20а, ал. 2 ПОДКС, следва да бъдат отправени покани да предложат становища по предмета на делото до следните неправителствени, съсловни, синдикални и други организации: Съюза на съдиите в България, Асоциацията на българските административни съдии, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Съюза на юристите в България. На основание чл. 20а, ал. 3 ПОДКС, следва да бъдат поканени да дадат писмено правно мнение по предмета на делото следните изтъкнати специалисти от науката и практиката: проф. д.ю.н. Борис Велчев, проф. д.ю.н. Георги Митов, проф. д.ю.н. Маргарита Чинова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Емилия Друмева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Деница Топчийска, доц. д-р Деяна Марчева, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р Мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Симеон Гройсман и д-р Ивайло Цонков. По изложените съображения и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. 1 ЗКС, Конституционният съд