Определение № 111 от 10.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1527/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по повод постъпила молба вх. № 2900/27.03.2019 г. от „Трейд ин прогрес“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв. З. О., с искане за изменение на решение № 10/18.03.2019 г. по настоящото гражданско дело № 1527/2018 г. по описа на ВКС, II г.о., в частта за разноските. Ответникът по молбата – ТПК „Димитър Благоев“ – гр. София, чрез адв. Е. Ц., представя отговор в срока по чл.248, ал.2 ГПК с аргументи за недопустимост, евентуално – неоснователност на подадената молба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в едномесечния срок по чл.248 ГПК от надлежно легитимирана страна, представила своевременно пред всяка една от трите съдебни инстанции списък на разноските по чл.80 ГПК, с оглед на което е процесуално допустима. С решение № 10/18.03.2019 г. по настоящото гражданско дело № 1527/2018 г. по описа на ВКС, II г.о. са обезсилени въззивно решение №53/08.01.2018 г. по гр.д. № 175/2016 г. на Софийски апелативен съд и отмененото с него първоинстанционно решение № 7127/22.10.2015 г. по гр.д. № 16942/2012 г. на Софийски градски съд, като производството, образувано по искове с правна квалификация чл.108 ЗС и чл.124 ГПК, предявени от ТПК „Димитър Благоев“ – гр. София срещу „Трейд ин прогрес“ ЕОД /в несъстоятелност/ (предишно наименование „Рила стил“ ООД), е прекратено като недопустимо. С така постановеното решение на ВКС, в полза на ответника „Трейд ин прогрес“ ЕООД /в несъстоятелност/, са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции, намалени на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност, както следва: за представителството пред ВКС – 12 800 лв. (от претендираните 28800 лв.с ДДС), пред САС – 20 800 лв. (от доказани 31 200 лв. с ДДС) и държавна такса в размер на 4242.67 лв. и разноски пред СГС – 18 800 лв. (от удостоверени 28 800 лв. с ДДС), или общо разноски в размер на 56 642.67 лева. Разгледана по същество подадената молба за изменение на решението в частта за разноските е основателна, поради следните съображения: От представените своевременно пред всяка една от съдебните инстанции е видно, че сключените от адв. О. и представляваната от него страна договори датират съответно: пред СГС – от 23.04.2014 г., пред САС – от 29.10.2015 г. и пред ВКС – от 14.03.2018 г. С оглед на това, размерът на адвокатското възнаграждение, редуциран съгласно чл.78, ал.5 ГПК, за първите две инстанции следва да се определи по правилата на чл.7, ал.2, т.4, вр. с чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, приета с Държавен вестник, бр.28/28.03.2014 г., а за това пред ВКС – в редакцията, приета с Държавен вестник, бр.84/2016 г. Изчислени съгласно посочените критерии, размерите на адвокатските хонорари възлизат на следните суми: за представителство пред първите две съдебни инстанции – по 20 350,70 лв. за предявения ревандикационен иск и по 3560 лв. за предявения отрицателен установителен иск; за защитата пред касационната инстанция – 14 449.63 лв. за иска по чл.108 ЗС и 3255.85 за иска по чл.124 ГПК. Към тези суми следва да се добавят и разноските за държавна такса пред САС в размер на 4242.67 лв., или общата стойност на разноските за трите инстанции възлиза на 69 769.55 лв. С оглед на горното, решение № 10/18.03.2019 г. следва да бъде изменено в частта за разноските, като в полза на ответника „Трейд ин прогрес“ ЕООД /в несъстоятелност/ бъдат присъдени още 13 126.88 лв., представляващи разликата между изчисления в настоящото определение размер и присъдената с постановеното решение сума в размер на 56 642.67 лв. Предвид гореизложеното, молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна и следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение