Определение № 1454 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1276/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Ж. И. Д. и е против определение № 13625 от 17 декември 2024 г., постановено по адм. д. № 3024/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, е оставено без разглеждане искането на Д., за спиране изпълнението на обществената поръчка, в частта за вярното възстановяване на ширината на асфалта на улици в с. Невша, общ. Ветрино, след поставянето на водопровод при изпълнение на обществената поръчка и предприемане на действия за отстраняване на несъответсвия с техническите норми на изградения водопровод, като недопустимо. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по искането, съдът е приел, че липсва годен за обжалване административен акт, който пряко и непосредствено да засяга права и законни интереси на жалбоподателката, както и че липсва годен предмет на оспорване, съответстващ на защитата по чл. 250 или чл. 256 АПК. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и обосновал приложимите законови норми. Предмет на правната защита по реда на чл. 256 и чл. 257 АПК са задълженията на административния орган за фактически действия, за които органът е задължен пряко от закона. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV АПК, в две хипотези, които се различават само по това, че при първата органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, а при втората хипотеза задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт. Надлежно пасивно легитимиран по оспорването на фактическите неоснователни бездействия е административният орган, който бездейства. Правилен е извода на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването. По искането на Д. посочените в уточнителната молба органи не дължат фактически действия, нито произнасяне с изричен акт, тъй като липсва правна норма, която да ги задължава, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Поради това не е налице бездействие на органите, съответно не е налице годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК. Хипотезата на бездействие е налице само в случаите, в които задължението на органа, произтича пряко от нормативен акт или дължи извършването на фактическо действие /не правно действие/, което е длъжен да извърши по силата на закона. Такова задължение в случая, както правилно е приел съдът, не е налице, тъй като искането на частния жалбоподател за спиране изпълнението на обществена поръчка, в частта за вярното възстановяване на ширината на асфалта на улици в с. Невша, общ. Ветрино, след поставянето на водопровод при изпълнение на обществената поръчка и предприемане на действия за отстраняване на несъответствия с техническите норми на изградения водопровод, не е такова, по което кметът на общината дължи произнасяне. В конкретния случай претендираните от Д. действия и бездействия се свеждат до неправилното изпълнение на проекта за реконструкция на водопроводната мрежа в с. Невша, като същите са общи и не са адресирани към конкретен административен акт. Евентуални бездействия на визираните в молбата органи не могат да се приемат нито като задължение на органите, нито като бездействие на същите по смисъла на цитираните текстове. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав