Определение № 5694 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4926/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. В. П. срещу Определение № 12231/27.03.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 3619/2026 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на А. В. П. против решение по т.11 от Протокол № 18/18.12.2025 г. на Научния съвет при Института по физиология на растенията и генетика – Българска академия на науките и е прекратено производството по адм. дело № 3619/2026 г. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Оспорва изводите на съда, че решението на Научния съвет при Института по физиология на растенията и генетика – Българска академия на науките (НС при ИФРГ-БАН) не подлежи на съдебен контрол, тъй като бил подготвителен акт в процедурата по прекратяване на докторантурата. Излага подробни съображения, че решението на НС при ИФРГ-БАН засяга нейните права и законни интереси и следва да подлежи на съдебен контрол. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател се представлява от адв. Нейкова. Ответникът – Научният съвет при Института по физиология на растенията и генетика – Българска академия на науките не изразява становище по жалбата. По делото е постъпил отговор от Институт по физиология на растенията и генетика – Българска академия на науките (ИФРГ-БАН), представляван от директор, чрез упълномощен процесуален представител – юрк. Алексиева. Институтът по физиология на растенията и генетика – Българска академия на науките не е страна по делото, поради което няма право да подава отговор на подадената частна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на А. В. П. и прекрати производството по делото, на основание чл. 159, т. 1 АПК, първоинстанционният съд, позовавайки се на чл. 16, т. 11 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред в Института по физиология на растенията и генетика (ПУДВРЕФРГ), достъпен на сайта http://www.bio21.bas.bg/ippg/bg/wp-content/uploads/2026/02/Pravilnik_vatreshen-red_IFRG-2023_dop-Feb-2026.pdf, на чл.11 и чл. 24, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ) е приел, че крайният акт, с който процедурата по отчисляване на докторант приключва, е заповедта на ръководителя на научната организация. Посочил е, че от тази заповед възникват съответните правни последици, които засягат правната сфера на жалбоподателя, поради което процесното решение е подготвителен акт в процедурата по прекратяване на докторантурата, който не подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 21, ал. 5 АПК. Установил е, че случая, въз основа на процесното решение, е издадена Заповед № РД-01-52 от 18.12.2025г., която е съобщена на жалбоподателката на 19.12.025г., оспорена е от нея и по оспорването е образувано адм. дело № 1863/2026г. на АССГ. Определението е неправилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение по т.11 от Протокол № 18/18.12.2025 г. на НС при ИФРГ-БАН, с което е прекратена докторантурата на А. П. в лаборатория „Регулатори на растежа и развитието на растенията“. Със Закона за Българската академия на науките (ЗБАН) е регламентиран статутът на БАН. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗБАН Българската академия на науките е национална автономна организация за научни изследвания, която обхваща академичните институти и други самостоятелни структурни звена. Българска академия на науките е юридическо лице по силата на закона - чл. 1, ал. 3 ЗБАН. Нейното устройство и управление, редът за създаване, преобразуване и закриване на научните институти и другите самостоятелни звена, както и други въпроси, свързани с предмета на дейността на академията се уреждат с Устава на БАН - чл. 3, ал. 1, чл. 4 ЗБАН. Между страните не се спори, че ИФРГ е към БАН. Съгласно чл. 7 УБАН постоянните научни звена са институти, централни лаборатории, както и центрове и музеи, или други, създадени или утвърдени с решение на ОС на БАН. В чл. 32 от Устава на Българска академия на науките (УБАН) е предвидено, че постоянните научни звена - институти, централни лаборатории, центрове и музеи, създадени от ОС на БАН, са автономни. Ръководни органи на постоянното научно звено (т. е. на ИФРГ) са общото събрание на учените; научният съвет; директорът – чл. 34 УБАН. В чл. 40, ал. 1 УБАН са посочени правомощията на научния съвет, като в т. 9 е предвидено, че извършва избори за заемане на академични длъжности, зачислява и отчислява докторанти, съгласно установения от закона ред. В същия смисъл е и цитираната от съда разпоредба на ПУДВРЕФРГ. В ЗБАН, УБАН, ПУДВРЕФРГ не се съдържа уредба регламентираща отчисляването на докторанти. Не се съдържа и уредба на прекратяване на докторантура. Доколкото „отчисляване“ като термин използван в закона следва да се разбира като „преставам да смятам някого в числото на организация, на колектив“; „уволнявам“, то прекратяването на докторантура следва да се разбира като отчисляване на докторант, какъвто е законовият термин. Предвид изрично посоченото в УБАН и в ППЗРАСРБ, че отчисляването се извършва съгласно установения в закона ред, следва да се отговори кой е този законов ред. Законът за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), ППЗРАСРБ, Законът за висшето образование (ЗВО) са нормативните актове регламентиращи ред и условия за прием и обучение на докторанти и за тяхното отчисляване. В чл. 47 ЗВО е предвидено, че в Българската академия на науките, Селскостопанската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен „доктор“ по докторски програми, които са получили акредитация с оценка от 8,00 до 10,00, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6. Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния му ръководител, утвърждава учебния му план и ежегодно го атестира. Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70. Съгласно чл. 46, ал. 6 ЗВО образователната и научна степен „доктор“ се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗРАСРБ обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация, а на докторантите по чл. 21, ал. 7 от Закона за висшето образование – и в съответствие с условията на проекта. В чл. 8, ал. 4 и 5 ЗРАСРБ е предвидено, че в срок от един месец след изтичането на срока по ал. 2 или 3 първичното звено предлага на факултетния, съответно научния съвет докторантът да бъде отчислен с право или без право на защита. Факултетният, съответно научният съвет се произнася с решение по предложението на първичното звено на първото си заседание след заседанието на първичното звено по ал. 4. Следователно по закон НС се произнася по предложение за отчисляване на докторант. Съгласно чл. 67 ЗВО статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2. Съгласно чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 38 ЗВО е предвидено, че актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалваното решение на НС при ИФРГ-БАН по аргумент от разпоредбата на чл. 32, ал. 8 ЗРАСРБ, чл. 38 ЗВО и предвид чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България следва да подлежи на обжалване, защото засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателя (сега частен жалбоподател). Цитираните от съда разпоредби на чл. 11 и чл. 24, ал. 6 ППЗРАСРБ не водят до обратен извод. Член 11 касае зачисляването на докторант, а не отписването му. Член 24, ал. 6 ППЗРАСРБ предвижда, че докторантите се отчисляват със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация. В чл. 24, ал. 2 ППЗРАСРБ е предвидено, че в срок до един месец след изтичането на срока на обучение първичното звено предлага на факултетния, съответно на научния, съвет докторантът да бъде отчислен с право или без право на защита, а в чл. 24, ал. 4 ППЗРАСРБ е предвидено, че факултетният, съответно научният, съвет се произнася с решение по предложението на първичното звено по ал. 2 на първото си заседание след заседанието на първичното звено, т. е. разпоредбата преповтаря законовата разпоредба на чл. 8, ал. 5 ЗРАСРБ. В закона липсва законова разпоредба като тази на чл. 24, ал. 6 ППЗРАСРБ. Отделно от това в случая НС при ИФРГ-БАН, а не директорът на ИФРГ-БАН, е, както се посочи по-горе, ръководният орган, който в БАН взема решенията за отчисляване на докторанти, поради което по силата на чл. 38, ал. 8 ЗРАСРБ решението му следва да подлежи на обжалване. Според УБАН – чл. 44, не е в правомощията на директора на ИФРГ-БАН да отчислява докторанти. По делото липсват и представени доказателства за наличието на такова правомощие. Оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение