Определение № 2443 от 20.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3713/2023 г.

Производството е с правно основание чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх.№ 7352 от 29.04.2024г., подадена от И. А. Ю., чрез процесуалния представител адвокат С., с искане за допълване на постановения по делото акт: определение № 1642 от 4.04.2024г., в частта му за разноските с определяни от съда и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, пред вид осъщественото процесуално представителство по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В предоставения срок е постъпило становище от ответната страна –„Поделение за товарни превози“ [населено място], представлявано от директора Б., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Л.. Счита молбата за неоснователна поради липса на посочено на конкретно основание по чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА. Като се позовава на съдебна практика /определение по гр.д.№ 790/2023г.на ІІІ г.о./, - ако съдът намери молбата за основателна, желае възнаграждението да се определи в минимален размер, към датата на сключване на договора. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 1642 от 4.04.2024г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 444 от 7.04.2023г. по в.гр.д.№ 1943 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна. При постановяване на акта си, съдът не се е произнесъл по своевременното направено – с отговора на касационната жалба - искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне по направено от страната искане е основание за допълване на постановения акт в частта му за разноските. Съгласно правилото на чл.78, ал.3, във вр.с ал.1 ГПК, ответникът има право на иска заплащане на направените от него разноски за възнаграждение за един адвокат. Когато – с представен договор за правна защита и съдействие – е удостоверено, че адвокатската помощ е осъществена безплатно /както е в случая, видно от договор от 12.04.2021г., наличен на стр.410 от първоинстанционното производство, от който е видно, че „възложената правна помощ се осъществява безплатно при условията на чл.38, ал.1 т.2 от Закона за адвокатската помощ“/, съдът следва да определи размера на възнаграждението и да осъди другата страна да го плати. Съобразявайки релевантната дата /на сключване на договора за правна защита и съдействие/, видът на осъществената дейност /изготвяне на отговор/ на касационна жалба, която се разглежда в производството по чл.288 ГПК, в което не се извършва преценка по същество, а само относно наличието или не на законоустановени предпоставки за допустимост на касационно производство, както и обстоятелството, че се касае до извършване на преценка от съда в закрито заседание, без призоваване на страните, при съобразяване на факти, които са установени още от първата инстанция и като отчете характера на спора, при съобразяване на постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав, намира че в полза на молителя следва да се присъди възнаграждение в размер на 600лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение