Определение № 995 от 19.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 549/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. Ф. срещу определение №30/22.01.2024г. по т.д.№247/22г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за възобновяване на спряното по реда на чл.229 ал.1 т.5 ГПК исково производство. В частната жалба се навежда оплакване за неправилност на определението, обосновавано със съображения, че въпреки образуваното досъдебно производство за извършено престъпление от деликвента с реализираното от него ПТП, няма пречка вината му да бъде установена в гражданското производство, като за гражданския съд е без значение има ли влязла в сила присъда или досъдебното производство е прекратено. Твърди се,че спирането на гражданското дело до изясняване на обстоятелствата по реализирането на пътно-транспортното произшествие в досъдебното производство е необосновано, неправилно и абсолютно несъобразено с интереса на ищеца. С тези доводи частният касатор иска определението на въззивния съд да бъде отменено и делото върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска му. Насрещната по частната жалба страна Гаранционен фонд я оспорва и моли за потвърждаване на обжалваното определение на Пловдивски апелативен съд. Върховен касационен съд, в състав на Второ търговско отделение, констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да откаже да възобнови образуваното пред него и спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК с определение №355/10.10.2022г. въвззивно производство, съставът на апелативния съд се е позовал на липса на предвидената в чл.230 ал.1 ГПК предпоставка за възобновяване на производството – отстранена пречка за движението му. Посочил е,че досъдебното производство, до приключването на което исковото производство пред въззивния съд е било спряно с определението от 10.10.2022г., не е приключило, като съставът периодично следи служебно за това.Приел е всички доводи на ищеца Ф. – за продължителността на досъдебното производство, съотношението между деликта и вината в гражданското и наказателното право, за нарушаване интересите на увреденото от деликта лице, не могат да бъдат квалифицирани като основания за възобновяване на делото, а са доводи срещу правилността на определението за спиране. Развил е съображения,че гражданският съд не е компетентен нито да контролира, нито да преценява хода на досъдебното производство; че законът предвижда обезщетение за забавата при изпълнението на парично задължение, с която да бъдат компенсирани вредите на увреденото лице. Преценил е довода на молителя,че съществува риск от изтичането на 5-годишната давност за изцяло несъстоятелен при наличие на надлежно упражнено вече от него право на иск. Така постановеното определение е правилно. Определението, с което производството по делото е било спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК – поради наличие на образувано срещу деликвента досъдебно производство,като необжалвано, е влязло в сила. Производството по предявения от Ф. пред гражданския съд иск по чл.557 КЗ от този момент е спряно и единствената възможност то да бъде възобновено е наличието на обстоятелства, които могат да бъдат подведени под текста на чл.230 ал.1 ГПК и въз основа на тях да бъде направен извод за отпадане на причината, обусловила спирането на производството. Такова в случая е приключването на производството пред наказателния съд с влязло в сила решение или присъда, респ. - прекратяването на досъдебното производство. Дали са били налице предпоставките на чл.229 ал.1 т.5 ГПК за спирането на делото на това основание е въпрос, който не може да бъде разглеждан в производството по молбата за възобновяването му.Такива доводи биха били релевантни при обжалването на самия акт за спиране – възможност, от която частният жалбоподател не се е възползвал и определението е влязло в сила. Частната жалба,като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение