Определение № 3852 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2708/2025 г.

Производството е по чл. 229 от АПК. Образувано е по частната жалба на Т. Д. П., [ЕГН], от гр.София срещу определение № 3843 от 05.02.2025г. по адм.дело № 10722/2024г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на директора на ОДМВР гр. Хасково за предоставяне на достъп до обществена информация по негово заявление с вх.№ 812104-406/26.09.2024 г. и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частна жалба – директора на ОДМВР-гр.Хасково, чрез процесуален представител, с писмен отговор излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Представени са писмени доказателства: писмо рег.№ 272000-22213/25.10.2024г. и № 272000-22261/26.10.2024г., както и Решение № 272000-23023/07.11.2024г. за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в частната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ от фактическа страна е приел, че преди подаване на заявление с вх.№ 812104-406/26.09.2024 г., жалбоподателят е подал сигнал № 513000-9768/10.02.2023г. по смисъла на чл.107, ал.4 АПК, за резултата по който бил уведомен. Според съда, с подаденото заявление жалбоподателят търси допълнителна информация във връзка с подадения сигнал, което е недопустимо, като се позовава и на определение на ВАС по адм.д. 8693/2023г. Позовал се е на разпоредбата на чл. 124, ал.2 АПК и е приел, че не е формиран мълчалив отказ по чл.58, ал.1 АПК, който да подлежи на обжалване. Освен това е изложил мотиви за това, че жалбата е подадена преди изтичане на срока за произнасяне по чл.28, ал.1 ЗДОИ, поради което към датата на подаване на жалбата липсва формиран мълчалив отказ и същата е без предмет. На основание чл.159, т.1 АПК е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно, при следните съображения от правна страна. Не е спорно, че производството по подаден от жалбоподателя сигнал № 513000-9768/10.02.2023г. по смисъла на чл.107, ал.4 АПК, се е развило пред съответния административен орган по реда на Глава Осма АПК „ Предложения и сигнали“ и същото е приключило.За взетото решение жалбоподателят е бил уведомен с писмо рег.№ 351000-1957/28.03.2023г. Сигналът касаел неправомерни действия на служител при РУ – Свиленград, Областна дирекция(ОД) на МВР – Хасково. Със заявление вх.№ 812104-406/26.09.2024 г., подадено до министъра на вътрешните работи – МВР, жалбоподателят е поискал предоставяне на обществена информация относно това какви мерки са предприети за отстраняване на допуснатото нарушение, посочено в подадения сигнал. Заявлението е препратено с писмо рег.№812100-17738/27.09.2024г. за произнасяне, по компетентност, до директора на Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР). С писмо рег.№513р-103696/11.10.2024г. на директора на СДВР, заявлението е изпратено по компетентност до директора на Областна дирекция(ОД) на МВР-гр. Хасково за отношение към търсената информация, т.к. На 25.10.2024г. е поискано уточнение, което е направено от жалбоподателя на 26.10.2024г. Към 16.10.2024г., когато е входирана процесната жалба, няма данни жалбоподателят да е бил уведомен, че подаденото от него заявление вх.№ 812104-406/26.09.2024 г. е препратено на компетентния орган. Към частната жалба в настоящето производство от ответната страна е представено Решение № 272000-23023/07.11.2024г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, с което е постановен изричен отказ да бъде предоставена исканата информация по ЗДОИ със заявление вх.№ 812104-406/26.09.2024 г. Решението е било факт към момента на постановяване на разпореждането за без движение и на оспореното определение. Видно от жалбата, с която е сезиран АССГ, същата е насочена срещу акт на Министъра на МВР, а придружителното писмо съдържащо административната преписка е изпратено от СДВР. Оспореният съдебен акт е постановен по отношение на директора на ОДМВР-Хасково, който е бил компетентен да се произнесе по заявлението с оглед разпоредбата на чл. 32 ЗДОИ. Първоинстанционният съд е следвало да укаже на жалбоподателя да уточни чий мълчалив отказ обжалва – на министъра на вътрешните работи или на директора на ОД МВР – Хасково, с което се очертава спорният предмет. Извън правомощията на съда е да изследва действията на друг орган по конкретно заявление, след като не се обжалва акт на този орган. При оспорване на мълчалив отказ и наличие на последвал в хода на производството изричен отказ, какъвто в настоящия случай е налице, производството продължава по оспорването на изричния отказ. Правният интерес на жалбоподателя от оспорване на мълчалив отказ на административен орган не се преклудира с акта на издаване на последващ изричен отказ по същото заявление. В тази хипотеза подадената против мълчаливия отказ жалба, следва да се приеме като такава против последвалия изричен такъв. В посочения смисъл е т. 8 от ППВС № 4/1976 г., като изводът се налага и по аргумент от чл. 58, ал. 3 АПК. Развитите доводи в обжалваното определение, налице ли са други ограничения на правото на достъп, предвидени в нормативната уредба, са свързани с преценка за законосъобразност на обжалвания акт. Цитираното определение на ВАС по адм.д. 8693/2023г. е постановено при различна фактическа обстановка и е неприложимо в настоящия казус. По изложените съображения, с оглед постановен изричен отказ, не е налице основанието по чл. 159, т. 1 от АПК за недопустимост на оспорването и определението на първоинстанционния съд като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, Пето отделение