Определение № 360 от 19.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 287/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 3421/29.03.2023 г., подадена от Г. Й. Т. от [населено място], с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 233 от 28.03.2023 г. в частта за разноските, като му бъдат присъдени сторените такива за производството пред ВКС за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Молителят твърди, че с частната си касационна жалба своевременно е направил искане за присъждане на разноски и е представил по делото договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 ГПК, но въпреки това касационната инстанция е пропуснала да се произнесе по искането му. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Български ВиК холдинг“АД – едноличен собственик на капитала на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], чрез изпълнителния му директор, с който се изразява становище за неоснователност на молбата и депозирането ѝ единствено с цел злоупотреба с процесуални права. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за допълване на съдебния акт в частта относно разноските е депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, при спазване на процесуалните изисквания, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения: Производството по ч. т. д. № 287/2023 г. на ВКС, І т. о. е образувано по подадена частна касационна жалба на пълномощника на Г. Й. Т. против определение № 309 от 22.12.2022 г. по ч. т. д. № 259/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 660 от 21.10.2022 г. по т. д. № 358/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е прекратено производството по иска на същия срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на изпълнителния директор на „Български ВиК холдинг“АД –едноличен собственик на капитала на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, [населено място], и на решенията на Съвета на директорите на последното дружество за освобождаването на ищеца като член на Съвета на директорите и Изпълнителен директор на същото. Настоящият състав с определение № 233 от 28.03.2023 г. не е допуснал въззивното определение до касационно обжалване. Отговорността на страните за разноски се разпределя в съответствие с правилата на чл. 78 ГПК, които се прилагат във всяка инстанция. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, когато страната, в чиято полза е решено делото, е представлявана от адвокат, тя има право на разноски за адвокатското възнаграждение, което е заплатила на процесуалния си представител – адвокат. За да се присъдят от съда, разноските трябва да са поискани своевременно от правоимащата страна и да е доказано реалното им извършване по начините, указани в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – с договора за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в брой от страната на упълномощения по делото адвокат, или с банкови документи, в случай че според уговорките в договора възнаграждението подлежи на плащане по банков път. В настоящия случай, с оглед постановеното от ВКС в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК определение, с което обжалваното въззивно определение не е допуснато до касационен контрол, молителят – частен касатор изобщо няма право на разноски за производството пред касационната инстанция. Отделен е въпросът, че въпреки твърденията на молителя, в производството пред ВКС същият нито е заявил искане за присъждане на разноски, нито е представил сочения в настоящата молба договор за правна защита и съдействие, както и каквито и да било доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение. Поради изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение