Определение № 77 от 18.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 736/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. П. Н., срещу определение от 19.11.2012 г. по гр. д. № 226/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист в полза на Д. М. Б. и С. П. Б. срещу Р. Н., Ю. С., Б. А., Ф. Г., Г. Я., М. Я. и Т. Ц. за връщане на владението върху: поземлен имот № 1017 по плана на 8-ми микрорайон на [населено място], с площ от 230 кв. м. и построената в него къща, с административен адрес: [населено място], [улица] лозе с площ от 3601 кв. м., съставляващо ПИ 1367 в кв. 37 по плана на м. „Св. Н.” в землището на [населено място]. Доводът за незаконосъобразност на определението е за това, че съдът преди да издаде обратен изпълнителен лист не е извършил проверка за наличието на правен интерес от това процесуално искане. Ответниците по частната жалба С. и Д. Б. я намират за неоснователна по съображение, че жалбоподателите са били въведени в описаните имоти, предмет на исковете, на 14.06.2012 г. след извършен въвод по изпълнително дело № 20127120400467 на ЧСИ с рег. № 712, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист по въззивно решение, постановено по гр. д. № 226/2012 г. на Варненски окръжен съд, което не е било влязло в сила. След като това решение е отменено в развилото се касационно производство и искове са отхвърлени, е налице основание за издаване на обратен изпълнителен лист. Доводът за наличие на правен интерес от искането е неотносим, тъй като не е въведен като условие в закона. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни. Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира жалбата за неоснователна по следните съображения. Частните жалбоподатели, ищци по ревандикационните искове, с предмети – описаните по-горе имоти, са били въведени във владението им на основание издаден изпълнителен лист на основание чл. 404, т.1 ГПК въз основа на осъдително въззивно решение, постановено по гр. д. № 226/2012 г. на Варненски ОС, което не е било влязло в сила. С решение от 23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК, състав на ВКС, ІІ г. о. е отменил въззивното решение и постановил друго по съществото на спора, с което е отхвърлил предявените ревандикационни искове срещу Б. като неоснователни. С обжалваното определение е уважено направено от ответниците искане за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл. 282, ал. 6 във вр. с чл. 245, ал. 3 ГПК. Обосновано въз основа данните по делото съдът е намерил, че искането е основателно, предвид извършеният въвод на ищците във владение на имотите, въз основа на не влязло в сила въззивно решение, което е било отменено и исковете за ревандикиране на имотите отхвърлени. Този факт обуславя правния интерес от заявеното искане за издаване на обратен изпълнителен лист. В разпоредбата на чл. 245, ал. 3 ГПК не е установено друго изискване за издаване на обратен изпълнителен лист извън това, владението върху имота да е било предадено на основание допуснато предварително изпълнение на отмененото решение. Тази предпоставка е налице, поради което определението, с което е разпоредено издаване на обратен изпълнителен лист е законосъобразно и не е налице основание за отмяната му. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.