Определение № 486 от 25.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2093/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 26.01.2015г. по гр.д. № 6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата му по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта за разноските, дължими за въззивното производство. Частният жалбоподател счита за неправилни изводите на въззивния съд, че искане за изменение на решението е недопустимо, доколкото не е бил представен списък на разноските във въвзивното производство. Поддържа,че в отговора на въззивната жалба е направил искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 240 лева, като по този начин отговорът представлява списък на сторените деловодни разноски. Ответникът по частната жалба [фирма], оспорва основателността й. Поддържа, че съгласно изричната разпоредба на чл.80 от ГПК поради липсата на списък на направените във въззивното производство разноски, [фирма] няма право да иска изменение на въззивното решение в частта за разноските. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение от 31.10.2014г. по гр.д. № 6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, е отменено решение от 11.03.2013г. по гр.д. №49871/2013г. на Софийски районен съд, 76 състав, в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.213 ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД за сумата над 14,83 лева и в частта относно присъдените разноски, като вместо това предявеният от [фирма] срещу [фирма], иск с правно основание чл.213 от КЗ е отхвърлен за разликата от 14,83 лева до 411,72 лева, като погасен чрез прихващане, като решението на СРС е потвърдено в останалата обжалвана част. Със същото решение въззивният съд е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 616,87 лева, разноски по делото за двете инстанции, а също е осъдил [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 9,45 лева, разноски по делото за двете инстанции. Ищецът по делото [фирма] е сезирал въззивния съд с молба по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъде присъдена в негова полза на сумата от 372,60 лева и да бъдат отменени присъдените на ответника разноски за двете инстанции. С определението по чл.248 от ГПК въззивният съд е изменил решението от 31.10.2014г. по гр.д. №6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, като е присъдил на [фирма] допълнително сумата от 445,28 лева, съдебни разноски за първоинстанционното производство. Със същото определение съдът е оставил молбата без разглеждане в частта й, с която се иска изменение на решението от 31.10.2014г. в частта за присъдените разноски за производството пред въззивния съд, с мотив, че молителят не е представил списък на направените разноски. Частната жалба е основателна. Съгласно разпоредбата на чл.80 от ГПК страната, която не е представила на съда списък на разноските най –късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Съгласно задължителните разяснения в т.2 от ТР №6/2012г.на ОСГТК на ВКС списъкът на разноските съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита,че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречка да бъде инкорпориран както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея. По същите съображения ответникът по иска, съответно въззиваемият може да инкорпорира списъка на своите разноски в отговора на исковата молба или във въззивната жалба, ако прецени,че на този етап от производството може да посочи изчерпателно всички разноски, които ще направи в съответната инстанция. В случая искането за присъждане на разноските е заявено от [фирма] с отговора на въззивната жалба, като в същия е посочен точният размер на претендираните разноски / 240 лева/ поради което следва да се приеме,че списъкът на разноските е инкорпориран в отговора на жалбата. Следователно страната е представила своевременно списък на разноските и правото й да иска изменение на решението в частта за разноските не е преклудирано. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в обжалваната му част, като делото следва да бъде върнато на СГС за произнасяне по молбата на [фирма] за изменение на решението от 31.10.2014г. по гр.д. № 6879/2013г. на Софийски градски съд, ІІ Г въззивен състав, в частта за разноските. Водим от горното, Върховният касационен съд