Определение № 649 от 14.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 312/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. П. Г. срещу определение №3269/30.10.2023г., постановено по гр.д.№1044/2023г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решение №1237/11.10.2022г. по в.гр.д.№2308/2022г. на Пловдивския окръжен съд.В жалбата е изложена подробна аргументация относно неправилността на обжалваното определение. Ответникът В. Г. не е изразила становище по жалбата. Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното: Разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК предвижда, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Определението на ВКС, постановено по реда на чл.288 от ГПК не е от тази категория съдебни постановления, които подлежат на последващ съдебен контрол, поради което подадената срещу този акт на съда жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.Същото не е „преграждащо“ определение по смисъла на чл.274, ал.1 от ГПК, тъй като подадената срещу въззивното решение касационна жалба не задължава безусловно ВКС да я разгледа по същество, доколкото касационното обжалване има селективен, а не задължителен характер.На обжалване пред друг състав на ВКС би подлежало определението, с което касационната жалба се оставя без разглеждане. Предвид горното, Върховният касационен съд