Решение № 3275 от 22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2015 г.

Решение № 3275 от 22.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3526/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Кирилов Кирев, представен от адв. Крум Георгиев, срещу решение № 163/30.01.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2126 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 161300059/21.03.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта относно определените задължения за подоходен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и за лихва върху данъчното задължение. Действителната воля на касатора да оспори решение № 163/30.01.2015 г. е разбираема, макар при индивидуализирането на съдебния акт същият да е посочен с № 169. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие със съдопроизводствените правила. Доводите му са за опущения на съда в процеса на доказване заради отказа му да цени писмени и гласни доказателствени средства, установяващи източници на парични средства за разходите му в ревизираните периоди. Противопоставя на изводите на съда, основани на липсата на декларация за облагане с данък върху наследствата отсъствието на задължение да се декларира наследство от възходящ. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Иска присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив отрича основателността на касационна жалба. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионен акт /издаден в производство по чл. 155, ал. 4 ДОПК/, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на Красимир Кирев са установени задължения за подоходен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер 90 148.60 лева със закъснителни лихви 63 328.74 лева. Според приходната администрация в отчетни периоди 2005 г. и 2006 г. данъчният субект е извършил разходи, които не съответстват на доходите му. По критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена ДО за двете данъчни години. Изследвано е съотношението между приходите и разходите по метода на баланса на паричния поток при нулево начално салдо за 2006 г. Недостигът на парични средства от 165 293.90 лева за 2005 г. и 378 145.57 лева за 2006 г. е определен като доход с неустановен произход. В сбор с ДО на декларираните доходи е формирана обща ДО. Данъкът за внасяне е определен след приспадане на внесения данък. При изследването на съотношението приходи/разходи в приходната част на баланса са включени нетните доходи, изплатени от "ТВ САТ КОМ" ЕООД и "ТВ САТ НЕТ" ЕООД, в който е едноличен собственик на капитала и доходите му като ЕТ "ТВ Сат Красимир Кралев", а за 2005 г. и получен заем в размер 30 000 лева от Валентин Василев. Разходите включват внесени допълнителни парични средства в дружествата, на които е принципал, в размер 202 000 лева за 2005 г. и 404 000 лева за 2006 г.; покупка на недвижими вещи, издръжка за живот на него и ненавършилия пълнолетие син, пътувания в чужбина. Органите по приходите са изключили финансирането със заемни средства за покриване на разходите на Георгиев по договори за заем със Слав Даскалов и "Мик 2004" ЕООД в общ размер 530 000 лева, както и придобиването по наследство от баща му на сумата 100 000 лева при откриване на наследството през 2002 г. При оспорването по административен ред е отменен РА в часттта за установените публични вземания за 2005 г. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган при съобразяване на административнопроизводствените правила. Според него е доказано основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК. Зачел е презумптивната доказателствена сила на констатациите в РА. Отрекъл е да е проведено успешно насрещно пълно доказване от жалбоподателя на произхода на средствата за покриване на недостига в 2006 г. В решението са обсъдени писмените доказателствени средства - договори за заем и разписки, както и показанията на свидетелите Даскалов, Кирев и Тенев и е отречено с тях да е установено убедително получаването на заеми в общ размер 530 000 лева и на наследство в размер 100 000 лева. Според съда договорите за заем и разписките са без достоверна дата и е ниска доказателствената им стойност, а заемодателите не притежават средства, които да заемат. За заема от "МИК 2004" ЕООД съдът е споделил очакването на органите по приходите за осчетоводяването му от заемодателя и е направил изводи във вреда на жалбоподателя от отсъствието на ГФО на заемодателя за отчетния период. Гласните доказателствени средства за този заем са определени като неубедителни, тъй като не са достатъчно конкретни. Възможностите на Даскалов да предостави заема са изключени с аргументите от РА за съотношението между доходите и разходите на заемодателя в периодите предхождащи сключването на договора за заем от 8.02.2006 г. Разколебано е доказването на наследственото придобиване на сумата 100 000 лева поради времевата отдалеченост на придобиването, недоказания произход на средствата у наследодателя и липсата на декларация за облагане с данък върху наследствата. Решението е правилно. Съответна на процесуалния закон - чл. 236, ал. 2 и чл. 12 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и на логическите и опитните правила е преценката на доказателствените средства, извършена от първостепенния съд. Отчетена е спецификата на доказването при оспорване на РА, издаден в производство по чл. 122-124 от ДОПК, изразяваща се в презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК за достоверност на констатациите в административния акт. Особеност при обосноваването на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК е значението на факта на имущественото несъответствие за наличието на презюмиран доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК. Съществуването на такъв източник на доходи е допустимо при действието на чл. 10, т. 18 и чл. 26, т. 7 от ЗОДФЛ (отм.). При съобразяването на чл. 124, ал. 2 от ДОПК доказването на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от кодекса е в тежест на администрацията. В конкретното ревизионно производство органите по приходите обосновават основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, т. е наличие на несъответствие между доходите и имущественото състояние на ДЗЛ. Насрещното доказване на жалбоподателя в първоинстанционното производство е било насочено към разколебаване на установеното с РА имуществено несъответствие за отчетните 2005 и 2006 г. /за 2005 г. заради значението на крайното салдо на този париод като начално салдо за 2006 г./ Съдът правилно е зачел единствено формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК на договорите за заем и разписките за получаването на парите. Доколкото предаването на предмета на договора за заем е елемент от фактическия му състав, то удостоверяването на предаването с разписка е насочено към установяване на благоприятния за заемодателя факт на завършването на фактическия състав, от който възниква задължението на заемателя да върне заетата сума /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/. Та във връзка със съдържанието и изпълнението на задълженията по облигационното правоотношение с разписката се удостоверяват неблагоприятни за заемателя факти. А дори и да е насочена към доказване на благоприятен за издателя на документа факт, разписката не следва да се дисквалифицира като доказателствено средства, а това обстоятелство да се съобрази при определяне на доказателствената й стойност. Конкретният упрек на касатора към дейността на съда по оценка на доказателствените средства е този за единственото им възможно битие като частни документи и неоснователното ограничаване на доказателствената им стойност при съобразяване на възможностите на заемателите да предоставят заемите. Извън него и във връзка с доказването активността му се свежда до възпроизвеждане на гласните и посочване на писмените доказателствени средства. Убеждението му, че се е справил с доказателствената задача в първоинстанционното производство не е привързано с оплакване за неизпълнение от съда на задължението му по чл. 171, ал. 4 АПК, поради което е извън обсега на инстанционния контрол - чл. 218, ал. 1 АПК. В отлика от съображенията на касационния жалбоподател, мотивите на съда да откаже да цени сочените от него доказателствени източници, са подробни и обосновани. Не се основава на логическите и опитните правила очакването на касатора съдът да се довери на удостовереното в частните документи без да вземе предвид разколебаното от имущественото положение на заемодателите тяхно убеждаващо въздействие. Вътрешно противоречиви са защитните тези в касационната жалба. Ако Крум Георгиев е получил в наследство 100 000 лева през 2002 г. и ги е съхранил до началото на ревизирания период, то не е обоснована нуждата му от заем в размер 500 000 лева още в началото на 2005 г. В противоречие с материалния закон е доводът за недължимо деклариране на придобитото по наследство. Предвид откриването на наследството на наследодателя на Георгиев през 2002 г. наследниците по права линия и преживелия съпруг не са освободени от плащане на данък върху наследствата, а съответно и от подаването на декларация по чл. 32 ЗМДТ при откриването на наследството /вж. чл. 31 в ред. до ДВ бр. 106 от 2004 г./. Правилното първоинстанционно решение следва да оставено в сила. При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски в размер 4 064.77 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8, т. 3 и чл. 9, ал. 1 и § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение