Определение № 5700 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4273/2025 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на М. С. К. за отмяна на издадената против нея в качеството и на длъжник заповед № 27653 /02.09.2024 г. по ч.гр.д. № 50249 /2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Топлофикация София“ ЕАД. Молбата е основана на твърдения, че заповедта за изпълнение е съобщена на адреса на топлофициран имот, който не е настоящ и постоянен адрес на молителката, на който тя никога не е живяла, нито има лице за контакт или пощенски адрес; че през м. 01.2024 г. и в следващите месеци молителката е претърпяла тежки и продължителни заболявания. В момента на връчването на заповедта пребивавала в Германия, а в България се върнала преди една седмица. Молителката иска отмяна на заповедта на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК, тъй като поради тежко заболяване, пребиваване в чужбина и нередовно връчване била лишена от възможност своевременно да защити правата си. Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД твърди в писмен отговор, че молбата е недопустима, тъй като заповедите за изпълнение не подлежат на отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК. Позовава се на установена практика на ВКС. Настоящият състав на съда намира, че молбата за отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е процесуално недопустима поради следното: Съгласно установената практика на ВКС влезлите в сила заповеди за изпълнение не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. Съгласно приетото в мотивите към ТР № 7 /31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и определения за прекратяване на делото поради отказ от иска (по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани), когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания и когато за страните не е предвиден друг процесуален способ за защита. Настоящият случай е различен. Процесуалният закон (ГПК) е предвидил защита на длъжника срещу влезлите в сила заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК по друг ред - чл.423, чл.424, чл.439 ГПК, поради което влезлите в сила заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК не подлежат на отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК. Или: заповедите за изпълнение, респективно разпореждането за издаването им, подлежат на специален ред за оспорване, в който могат да бъдат разгледани възраженията на длъжника срещу вземането, когато издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, но не и на отмяна от ВКС на основанията по чл.303, ал.1 ГПК. В този смисъл са: определение № 3822 /28.07.2025 г. на ВКС по гр.д. № 2661 /2025 г., на ВКС, III г.о., потвърдено с определение № 4536 /09.10.2025 г. по ч.гр.д. № 3575 /2025 г., на ВКС, III г.о., както и постановените преди това определение № 4210 /10.11.2022 г. по гр.д. № 4064 /2022 г., на ВКС, III г.о., потвърдено с определение № 114 /25.01.2023 г. по ч.гр.д. № 75 /2023 г., на ВКС III г.о., определение № 44 /31.01.2019 г. по гр.д. № 3093 /2018 г., на ВКС, III г.о. и определение № 305 /23.12.2011 г. по т.д. № 934 /2011 г., на ВКС, II т.о. Недопустимата молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане по същество. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за сумата 100 (сто) лева. Воден от изложеното съдът